- Понякога котките си играят с мишки - усмихна се тя. Понякога ги убиват. Теб какво те засяга?
Калиста беше едно изгубено дете. Трудно намираше път към хората. Не че ги избягваше - напротив, все с някого се обвързваше или пък скъсваше. Но още от смъртта на баща ѝ насам, всичките ѝ връзки бяха смесица от любов и омраза, а смазващата ѝ отдаленост на неща, които не може да има, вечно беше подплатена с яростен гняв.
Но в мига, в който се сдобиеше с нещо, всичко се променяше. Обикновено я обладаваше внезапно и жестоко безразличие, дори желание да причини болка и да изтезава това, което вече се е озовало в ръцете ѝ.
Понякога Себастиан си мислеше, че никак не е лошо да има за сестра прекрасен малък социопат. Беше му много полезна с това.
- Неподчинението на Рене е моя грижа - рече ѝ той. - Той ни предаде.
Калиста изглежда беше готова да закриля някогашния си любовник.
- Той отведе жената в Иран, както ти поиска - отбеляза хладно сестра му. - А тя направи това, което ние поискахме от нея. Троянският кон е на мястото си. Линкът врата е активен. Сама проверих.
Бревар се поусмихна. Наред с другите си чаровни умения, Калиста беше завиден компютърен специалист. Поне едно нещо, което ги свързваше - самият Себастиан бе отличен компютърен програмист. Но за разлика от него, тя не виждаше цялата картина.
- Иранците са само част от плана - напомни ѝ той - Това, че сме им дали достъп, не ни поставя в по-добро положение, освен ако жената не се върне тук и не е на наше разположение в подходящото време. Светът няма да реагира подобаващо, ако не го е страх от това, което бихме могли да сторим.
Калиста го изгледа с безразличие и сви рамене, после седна върху един пстстотингодишен скрин и заклати крака все едно седеше върху шкафче в магазин втора употреба.
- Това нещо някога е било в лятната вила на Наполеон - процеди през зъби Себастиан.
Сестра му хвърли бърз поглед към перфектите извивки и сложната украса на оцелелия стотици години скрин.
- Със сигурност вече не му трябва.
У Себастиан се надигна гняв. но той успя да го удържи.
- Не биваше да я поверяваме на Рене - и с тези думи тя отново се превърна в своето студено, мрачно аз. - Трябваше сами да се договорим с иранците.
Бревар поклати глава.
- Рене е нашият параван. Той ни крие и затова му дадохме част от сделката. Това не бива да се променя. Просто се налага да го държим на къса каишка.
- Значи трябва да намерим начин да го мотивираме - заключи тя. - Предлагам насилие. Много насилие.
- Така ли? - иронията започна да измества гнева му. - Защо не съм изненадан?
- Той само от това разбира.
- Само че ние не сме тъпи изпълнители като Рене - заобяснява търпеливо Себастиян. - Трябва да се справим стилно, с изящество. Нещо повече, ние сме артисти. Когато вземем това, което ни трябва...
- Знам, знам - прекъсна го Калиста с досада, - „никой не бива да разбере, че сме го направили ние.“
- Не - поправи я брат ѝ. - Никой не бива да разбере, че е взето.
Мислеше, че поне това е успял да набие в главата ѝ.
Калиста въздъхна. Беше ѝ писнало от поученията му.
- Рене никога няма да ти върне жената, ако не го накараш да се страхува. Може да е животно, но ти казвам, само страхът от теб го кара да върши глупости. Ако искаш онази жена, трябва да се възползваш от този страх.
Себастиан помълча няколко секунди.
- Може и да си права - каза накрая той. - Ела с мен в кабинета. Пратеникът на Рене ще дойде всеки момент.
След двайсетина минути един от прислужници отвори вратата на кабинета.
- Мосю Бревар, имате посетител. Твърди, че е тук от името на мосю Акоста.
- Сам ли е?
- С още трима мъже. Въоръжени.
- Покани го да влезе.
- А другите, мосю?
- Предложи им питие от личните ни запаси.
- Както наредите, мосю.
Прислужникът се поклони леко и изчезна, като остави двойната врата отворена.
След няколко мига се показа набит мъж в светлокафяви докерски панталони и широка блуза с яка.
- Казвам се Ковач - представи се той. Говореше английски с източноевропейски акцент. Кръстоса смутено очи със Себастиан, а после нервно мръдна поглед към Калиста, която се подпираше на стената и с нищо не показваше, че е забелязала присъствието му.
Себастиан се усмихна. Странната му сестричка можеше да притесни и най-закоравелите му посетители.
- Къде е Рене?
- Къде ли не - небрежно отвърна Ковач. - Той е много зает човек.
- А защо наруши уговорката ни? Трябваше да ни доведе обратно американката след иранската задача.