Ковач се настани на един от столовете срещу богато резбованото бюро на Себастиан и обясни:
- Появиха се други купувачи за услугите ѝ.
- Кои? - попита Себастиан.
- Нямам право да ви кажа.
Себастиан предположи, че са намесени китайци, вероятно и руснаци. И едните, и другите сс интересуваха от киберсредства за водене на война, както и от хакерство. Сигурно имаше и други. При други обстоятелства самият Себастиан би устроил наддаване, за да продаде жената, както очевидно Рене се опитваше да стори. Но тя му трябвате. Само тя можеше да му свърши работа.
Несъмнено Ковач бе наясно с това и нервно се поразмърда на стола си. От позата му лъхаше превъзходство и наглост, беше готов да диктува условия в собствения дом на Бревар. Погледът на госта се спря върху кутията кубински пури на бюрото.
- Много са вкусни.
- Не са за ядене - презрително отбеляза Себастиан. - Но ако имаш предвид, че ароматът е прекрасен, да, прав си. - Спокойно и преднамерено Бревар взе кутията и предложи на наглия си посетител: - Искаш ли да опиташ?
Ковач се пресегна към една от пурите. В същия миг Калиста седна на стола до него. Толкова бързо го стори, че Ковач се сепна и застина с протегната ръка. Тя бе кацнала на една от страничните облегалки и бе стъпила с крака на седалката.
В ръцете си въртеше гилотинката за пури от бюрото.
- Нека аз - измърка тя и светкавично отряза крайчето на пурата на Ковач.
Себастиан почти се засмя. Калиста много обичаше гилотинката.
Себастиан подаде на госта плосък, остър като бръснач къс от дъгоцветно стъкло. В едната му страна беше вградена запалка.
- Обсидиан - рече Себастиан. - От връх Етна.
Пурата припламна. Из кабинета се разнесе богатото ухание на кубински тютюн. Себастиан остави госта си да се наслади за минутка и след това продължи:
- Да се върнем към деловите въпроси. Какво точно иска Рене от мен?
- Иска да наддавате. С истински пари.
Последното беше изречено саркастично.
- Истински пари значи? - и Себастиан повдигна вежди.
Ковач кимна.
- Той организира нов търг. Някои страни вече отпаднаха, защото предложиха твърде малко. Ако искате жената обратно, ще трябва да предложите повече от останалите - иначе господин Акоста няма да има избор и ще изпрати стоката там, където платят най-много за нея.
Въпреки егото и гордостта си, Себастиан отвърна ведро:
- Дадено!
Глупаво би било да се заяжда, когато залозите са в милиарди.
- Мисля, че не разбирате - дръпна от пурата Ковач. - Мнозина наддават. Едва ли бихте могъл да си позволите да се изправите срещу тях.
Ковач издиша голям облак във формата на кръг.
Себастиан усети, че гневът му расте. Най-вече защото Ковач беше прав. Нямаше как да се съревновава с китайците и руснаците, нито дори с корейците, за които също се говореше, че искат познанията на жената. Акоста го знаеше и го размахваше пред лицето му като червен плащ.
Акоста очевидно бе решил напълно да скъса връзки помежду им. Не знаеше какъв е планът на Бревар, така че не можеше да го издаде на никого, нито пък сам да го довърши. Само че заради едната си алчност и глупост рискуваше тригодишните им усилия, схемата-шедьовър, най-дългата и сложната в живота на Себастиан Бревар и най-доходната, ако успее.
С преговорите - дотук. Бревар нямаше повече да търпи тази наглост. Щеше да наложи волята си. Усмивката бе като озъбване на вълк.
- Доста си научил за капитализма от Рене - обърна се той към госта си. - Поздравявам те.
Напрежението малко се разсея. Ковач кимна леко.
- Пурата ти сякаш угасна - добави Себастиан. - Нека да ти я запаля.
Ковач се приведе напред и се подпря с ръка на бюрото, докато Себастиан се пресягаше за запалката.
Вместо обаче да запали пурата, Себастиан сграбчи със свободната си ръка китката на Ковач, дръпна го силно към себе си, а Калиста скочи от мястото си, застана зад Ковач и с все сила бутна стола му напред.
Ковач се заби в бюрото, едната му ръка остана приклещена, а другата беше в жилязната хватка на Себастиан. Имаше чувство, че всеки момент ръката му ще се отдели от рамото му. Пурата отдавна бе паднала на пода, но въпреки това Себастиан сви пръсти около тежката запалка.
Ковач опита да премести тежестта си така, че да се изправи, но Калиста опря елегантен нож за отваряне на писма в гърлото му и му пусна няколко капчици кръв. Ковач незабавно спря да се дърпа.
- Ядосай го още - просъска тя и опря меките си устни в ухото на Ковач. - Искам да видя какво ще направи.
Ковач не можеше да прецени дали говори на него, или на Себастиан и разбира се, не стори нищо.