- Не я слушай - отвърна спокойно Ссбастиан. - Ще те поведе по лош път. Няма да си първият.
- Ама какво става тук? - успя да попита Ковач, паникьосан от наглед безумната игра между двамата край него. - Нали за работа си говорим?!
- Това е моят начин да изпратя послание - обясни Себастиан. - Което ясно ще бъде разбрано.
- Повикай хората си на помощ - пошушна Калиста в ухото на Ковач. - Може питието още да не ги е замаяло. Може отровата да не е била толкова силна този път.
- Отрова?! - очите на Ковач се изцъклиха и зашариха паникьосано напосоки. Накрая той се насили да застане неподвижно и да се съсредоточи върху Бревар. Жената беше луда.
- Какво послание да предам? - изпелтечи Ковач. - Всичко ще му кажа, каквото поискате. Лично! Вярвайте ми, аз съм дясната му ръка.
Себастиан трепна, а по лицето му се прокрадна леко смущение.
- Лош избор на думи - каза тихичко той, после вдигна обсидиановата запалка и я стовари върху китката на Ковач.
Из имението се разнесе смразяващ кръвта вик, а Ковач падна по гръб, стиснал чукана на дясната си ръка, докато кръвта пръскаше наоколо.
Двойната врата се отвори и трима от прислужниците на Себастиан се втурнаха вътре.
- Погрижете се за него – нареди им той и подхвърли отрязаната рька на един от мъжете.
Те бързо приклекнаха до Ковач, превързаха раната и я пристегнаха с турникет, след което го извлачиха от стаята.
Себастиан огледа кръвта по бюрото и по костюма си.
- Ама че бъркотия - рече, все едно беше разлял коняка си
Появиха се още прислужници и се заеха да почистват. Себастиан свали сакото и излезе на балкона през една стъклена двукрила врата. Калиста го последва.
В далечината избоботи гръмотевица - поредната буря се готвеше да връхлети Западен Мадагаскар. На Бревар му се струваше, че е сгрешил от гняв.
- Рене няма да ти вярва след това - рече той на сестра си.
- Рене никога вече няма да ми вярва - поправи го тя. – Но ме желае и мисли, че играя двойна игра.
- Тогава ще отидеш на търга.
- За да наддавам за жената?
- За да я върнеш - поправи я Себастиан. - Рене никога не би приел офертата ни, дори да не се беше случило това, което направихме току-що. Той вече играе за себе си. Знае, че ако я доведе тук, ще я запазим за себе си - наша собственост е все пак. И тогава той пък би изпуснал твърде много изгоди. А както харчи нашироко, постоянно му трябват пари и колкото повече, толкова по-добре за нас.
Докато брат ѝ говореше, Калиста кимаше разсеяно, вглъбена върху кръвта на Ковач по опакото на дланта си. Тя топна пръст в нея и изрисува ръката си като с къна.
- Слушаш ли ме?
- Знаеш, че те слушам.
- Тогава ми кажи, че си готова да го направиш.
- Разбира се, че съм готова - вдигна глава Калиста. - Но Рене не е глупак. Ще ни наблюдава. И ако открадна това, за което наддават китайци и руснаци, те също ще ни създадат проблеми.
Бревар не се тревожеше за враговете си. Когато най-накрая осъществеше плана си, щеше да изчезне като призрак. Сякаш никога не е съществувал.
- Е, това си е твой проблем - рече безкомпромисно Себастиан. - По-умна си от него. По-умна си от всички тях. Задействай сплетническото си мозъче и я върни, преди целият ни план да замине по дяволите.
7
Кърт Остин пристигна в седалището на НАМПД в центъра на Вашингтон. Паркира в гаража, влезе във фоаето и се качи на асансьора, който го остави на деветия етаж. Рецепцнонистката му хвърли изненадан поглед.
Кърт стигна до общото помещение, където се бяха събрали още неколцина души, пиеха кафе и се готвеха да захванат обичайната си работа за деня.
Щом го зърнаха, всички се заковаха по местата си.
- Ако дори един от вас заръкопляска или ми каже „Добре дошъл” ще ви пратя всички на станция „Макмърдо“ в Антарктика за цялата зимата и няма да видите бял ден цели шест месеца.
Знаеха си го - усмихнаха му се безмълвно и неколцина кимнаха, но иначе друга реакция нямаше, освен че секретарката го стисна за рамото, а някой му предложи кафе.
Джо Дзавала се появи, изпълнен с енергия и усмихнат, както винаги.
- А! - възкликна той. - Гледай ти кой най-после стигна до работа.
Изглеждаше изненадан от липсата на реакция на останалите.
- Успех, Джо - рече полугласно някой. - Да си вземеш дебели дрехи. - И не си прави труда със слънцезашитния крем.
Докато го подминаваха, Джо погледна недоумяващо Кърт.
- Това пък какво беше?
- Дълга история - отвърна Кърт, все оше изненадан от това колко му е хубаво да е отново сред приятели. - Познаваш ли Антарктика добре?