Единият му беше смътно познат – квадратната челюст, яркосините очи, платиненосребристата коса...
- Имам въпрос – рече мъжът.
- Без повече въпроси – сряза го Форестър.
Уестгейт спря на прага и отново погледна мъжа. Изведнъж се сети кой е той – Кърт Остин. Но преди да успее да каже и дума, Остин го изпревари.
- Къде беше?
- Моля? - не разбра Уестгейт.
Форестьр застана между двамата.
- Казах, без въпроси!
После направи грешката да докосне Остин и мигновено се оказа с ръка и лице, опрени в стената. Ударът бе толкова ненадеен и силен, че старата боя се напука.
Форестър се развика за охрана. Двама от гардовете в другия край на коридора се затичаха към тях.
Вторият натрапник, мъж с тъмна коса и тъмнокафяви очи, се опита да успокои положението и заразмаха някаква значка.
- Ние сме от правителството! - развика се той. - Кърт Остин и Джо Дзавала, от НАМПД.
Това обаче не помогна. В мига, в който Остин пусна Форестър, цивилните охранители се хвърлиха отгоре му. Остин им се остави без съпротива. Сякаш единственият човек, който го интересуваше, беше Уестгейт и не откъсваше очи от него.
- Къде беше. когато потъна „Етернет”?
- Вижте, няма нужда от всичко това - опита се да намеси Уестгейт.
- Нямало нужда! - възмути се Форестър. - Арестувайте кучия...
- Бил си на двайсет и пет километра - повиши глас Остин. - Двайсет и пет километра!
- Мълчи! - сряза го Форестър.
В края на коридора се показа мъж и когато видя какво става, извади смартфон и насочи камерата към тях. Форестър го забеляза и кресна:
- Изключи камерата!
В този момент чифт белезници щракнаха на ръцете на Остин. Той не оказа съпротива. Явно знаеше, че така само ще си навреди, но продължаваше да не изпуска Уестгейт от поглед.
- Пуснете го! - извика Уестгейт и притисна с ръце слепоочията си. - За Бога, няма нужда от всичко това.
Ченгетата вдигнаха Кърт на крака.
- Трябва да го арестуваме - обясни един от офицерите. В подобна ситуация не може просто да го пуснем
- Нито пък него - и Форестър посочи и тъмнокосия мъж.
- Аз пък какво съм направил? - попита озадачен Дзавала.
- Дойде с него! - отсече едно от ченгетата. – Обърни се!
- Криеш нещо! - не спираше Остин, докато го отвеждаха, и постоянно се обръщаше, за да погледне Уестгейт.
На Форестър започна да му писва. Не можеше да накара полицаите да запушат устата на тази откачалка, но можеше да помогне на своя човек. Хвана Уестгейт за лакътя и го повлече към кабинета.
- Вземи телефона на онзи там! - викна през рамо Фо- рестър към един от помощниците. - И не ме интересува как ще го направиш!
Уестгейт бе толкова стъписан от случилото се, че като в транс последва Форестър. Зад гърба му продължаваха да кънтят виковете на Остин:
- Какво е станало на онази яхта, Уестгейт? Какво е станало, по дяволите?
Вратата се затръшна и виковете заглъхнаха. Форестър дръпна Уестгейт към кушетката.
- Добре ли си? – попита го той.
Уестгейт премигна изненадано.
- Разбира се, че съм добре. Да си видял някой да ме удря?
- Може да не си го усетил като удар – изръмжа Форестър, - но ако онзи запис стигне до медиите, вярвай ми – аз, ти и цялата компания ще имаме сериозни проблеми.
Уестгейт имаше чувството, че главата му ще се пръсне. Главоболието му бе станало непоносимо.
- За какво говориш?
Вместо да отговори, Форестър се приближи до импровизирания бар и наля питие на Уестгейт.
- Пий - тикна го той в ръцете му.
Уестгейт послушно отпи. Беше замаян и объркан.
- Това може да се превърне в катастрофа - измърмори Форестър и се отпусна на кушетката до него с чаша в ръка.
В този момент вратата се отвори и влезе един от помощниците с телефона в ръка.
- Колко? - погледна го Форестър.
- Двайсет бона - отвърна помощникът.
- Добре, погрижи се - кимна Форестър и продължи: - Ако иска, намери му и работа. Гледай да е високоплатена, защото не искам да си променя решението.
Помощникът излезе и Уестгейт вдигна глава. Мислите му бавно започваха да се избистрят, а и болката в главата намаляваше.
- Знаеш ли кой беше този?
- Разбира се - сви ядно устни Форестър. - И ще го затворя за нападение, за закани, за всичко, за което се сетя!
- Да не си полудял? - кресна Уестгейт. - Този мъж скочи от хеликоптер насред ураган в океана, за да се опита мен и семейството ми. И ти искаш да му лепнеш някакво обвинение? Даваш ли си сметка как ще изглежда всичко това отстрани?