- Какво е станало? - обърна се Суон към заместника си.
- Май са се изпозастреляли помежду си - отвърна несигурно Морис.
Суон се замисли. Преди арестите в Дърбан се носеха слухове, чс бандата била пред разпадане.
- Колко са мъртвите?
- Открихме петима. Момчетата казват, че са видели още двама вътре, но не са успели да стигнат до тях.
Внезапно затрещяха изстрели.
Суон и Морис сс хвърлиха зад пакарда. Неколцина от полицаите се подадоха итзад прикритията си и откриха нестройна стрелба към огнения ад.
Стрелбата от фермата продължи - странно откъслечна и равномерна. Суон се огледа. Не виждаше следи от куршуми наоколо.
- Спрете огъня! - извика той. - Но стойте скрити!
- Стрелят по нас! - възкликна един от хората му.
Суон поклати глава, макар наоколо да продължаваха да припукват изстрели.
- Не стрелят, огънят е стигнал до сандъци с боеприпаси.
Предадоха заповедта на главния инспектор по веригата.
Въпреки че сам нареди на полицаите да не излизат от укритията си, Суон се понадигна и надзърна над капака на камиона.
Пожарът бе обхванал цялата ферма. Напречните греди на постройките приличаха на великански кости във викингско погребение. Пламъците се усукваха около тях, странно наситени, бели и оранжеви, но от време на време проблясваха в зелено и синкаво. Сякаш самата преизподня се бе надигнала и бе погълнала бандата и скривалището ѝ.
Някъде дълбоко в къщата избоботи мощна експлозия и пред очите на Суон зданието се разлетя във всички посоки. Взривната вълна събори инспектора по гръб, а парчета с различна големина затрополиха по капака на пакарда.
Миг по-късно от небето заваляха горящи конфети - хиляди късчета тлееща хартия, които оставяха след себе си димна следа и фина пепел. Щом хартийките докоснеха сухата трева, тя лумваше като факла.
Хората на Суон моментално се пръснаха наоколо и започнаха да тъпчат начеващите пожари, за да не се окажат в огнен капан.
Няколко от късчетата паднаха близо до Суон. Той се претърколи, пресегна се и взе едно от тях. Угаси го в дланта си. За своя изненада видя числа и букви и строгото лице на крал Джордж, вперило очи в него.
- Десетачки! - въодушевено възкликна Морис. - Десетпаундови банкноти. Хиляди от тях!
Когато полицаите разбраха какво вали от небето, удвоиха усилията си и се разтичаха да събират обгорените парчета банкноти, опиянени от ентусиазъм, какъвто никога не показваха при събирането на други улики. Някои от банкнотите бяха в пачки и се бяха запазили сравнително добре. Други обаче бяха смачкани и овъглени до неузнаваемост.
- Ей това се казва да счупиш касичката! - опита се да се пошегува Морис.
Суон се подсмихна, но не слушаше внимателно колегата си. Мисълта му бе заета с друго - оглеждаше огъня, броеше телата и подреждаше ситуацията в главата си, както се полага на един истински инспектор.
Нещо не беше наред, ама никак не беше наред. Отначало си мислеше, че това чувство е породено от неочаквания обрат на събитията. Беше дошъл да се сражава, а вместо това бандитите се бяха саморазправили и бяха свършили работата вместо него. Но не това го тревожеше. Изглеждаше достоверно. И преди го беше виждал. Престъпниците често се сдърпваха за плячката, особено когато бяха многобройна банда и нямаха строга йерархия, както се знаеше за тези.
Не, чувството за нередност не идваше от това. Имаше нещо друго, нещо, което събуждаше подозренията на инспектора. Морис забеляза, чс шефът му се е умислил.
- Какво има?
- Няма логика - промърмори замислено Суон.
- Кое от всичко?
- Всичко! - отсече Суон. Рискованият обир посред бял ден, нападението, за да измъкнат хората си, престрелката по улиците...
Морис го гледаше неразбиращо.
- Не мога да проследя мисълта ви...
- Огледай се - разпери ръце Суон. - Виж какъв дъжд oт пачки ни засипа. Тези бандити са имали цяло състояние.
- Да. Е, и?
- Защо ще ограбваш банка посред бял ден, ако си пълен до гушата с пари? Защо рискуваш с онзи екшън в Дърбан, за да измъкнеш дружките си, само за да ги застреляш тук?
Морис примигна веднъж-дваж срещу Суон и накрая кимна.
- Нямам представа... Но сте прав. Няма логика.
Огънят бушува цялата нощ и утихна едва на сутринта. Цялата ферма бе изпепелена. Акцията приключи без полицейски жертви, а бандата от река Клаар ни се чу, ни се видя повече.
Хората се радваха на благополучното стечение на обстоятелствата, но Суон не беше убеден, че случилото сс е толкова просто, колкото изглежда. Двамата с Морис обсъждаха събитията от тази нощ години наред, чак докато се пенсионираха. Въпреки множеството им теории и догадки, така и не успях да стигнат до категоричен отговор на въпроса.