Форестър изпуфтя. Уестгейт виждаше, че премисля думите му и стига до единствения логичен извод. Нямаше много варианти.
- Искам да се срещна с него - заяви Уестгейт.
- Изключено!
- Защо?
- Защото... – поколеба се Форестър.
- Зашото какво?
Форесгър известно време търсеше подходящите думи.
- Защото е ненормален. Казват, че не можел да преодолее случилото се. Ударил си главата по време на спасителната операция и сега е в отпуск по болест. Измислил си е някаква конспиративна теория, че яхтата не била потънала и че жена ми не е била на борда, че е оцеляла някак... Твърди, че са я прибрали иранците.
Уестгейт зяпна. Мислите му отново сс заплетоха.
- И какво, работи за Иран, така ли? Шегуваш се!
- Казах тн, че се е побъркал - каза с облекчение Форестър. - Нали разбираш защо не може да се срещнете?
- А защо ще си мисли подобни неща?
- Забрави го, Брайьн. Всичко вече е минало и теориите на този луд са без значение - Форестър погледна встрани.
- Не е така - каза тихо, но твърдо Уестгейт. - А може ли той да е прав?
Форестър прикова поглед в Уестгейт.
- Не си го причинявай! Знаеш много добре и аз също знам, че тя се удави.
Уестгейт се втренчи в стената, мислите му запрепускаха стремглаво. Разбира се, че знаеше, че тя е мъртва. Но защо Остин не искаше да повярва в това? Той може би бе последният мовек, който я е видял.
- Откъде знаеш, че Остин е в отпуск по болест?
- Държа си очите и ушите отворени – отвърна Форестър. – Това ми е работата. А когато разбрах подробностите за злополуката, започнах да го проучвам.
- И не си ми казал?
Форестър се наведе към Уестгейт и заяви с леден тон:
- И какво щеше да направиш, ако ти бях казал?
Уестгейт замълча.
- Този човек е опасен за нас, Брайън. Трябва да го държим по-далеч от теб, защото ти има зъб.
- Защо да ми има зъб?
- Хайде стига, Брайън, не се прави на наивник! Преди е бил сгоден за жена ти. Трябвало е да се оженят през лятото, в което тя срещна теб. Или не ти е казала?
Уестгейт разбра какво цели Форестър. Искаше да го празни и ядоса, за да одобри някакъв мръсен номер, който готвеше за Остин. Истина е, че думите му загорчаха, но казаното не беше нищо ново за него.
- Ще се изненадаш, ако разбереш какво ми е разказвала Сиена за Кърт Остин - отвърна най-накрая той. Но най-важното е, че според нея той е достоен човек.
- Е. този толкова достоен човек може с една неподходяща дума да унищожи компанията ти!
Уестгейт видя страха в очите на Форестър и това го изненада.
- За какво говориш?
- Може да не знаеш, но сме на ръба на финансова бездна - заяви без увъртане Форестър. - Проектът „Фаланга“ ангажира почти всичките ни ресурси и другите разработки останаха иа заден план. На ръба на оцеляването сме. Засега се крепим благодарение на няколко счетоводни трика, които научих на Уолстрийт, и със скромните приходи, които получихме наскоро.
Уестгейт се досети откъде идват скромните приходи.
- Яхтата беше на компанията, нали? Петдесет и четирите милиона от застрахователите... това ни крепи в момента и ти се тревожиш, че ще спрат да ни изплащат застраховката.
- Това е най-малкият ни проблем - махна с ръка Форестър. - Сиена е истинската заплаха. Тя създаде системата. Ако се разчуе, че е жива и се укрива... Можеш ли да си представиш какво ще стане? Ние сме мъртъвци!
- Мъртъвци - повтори едва чуто Уестгейт. - Като жена ми и децата ми.
- Нямах това предвид...
- Ами ако Остин е прав? - вдигна очи Уестгейт.
Форостър въздъхна, плъзна ръка в джоба си и се отпусна на кушетката.
- Вече говорихме за това, Брайън.
Уестгейт усети как ушите му отново запищяват.
- Да... Явно сме...
- По-добре да преговорим отново нещата.
Мигрената пак започваше да го мъчи и стаята чу се струваше ослепително ярка. Болката изпиваше всичките му сили.
- Какво се случи в бурята? - попита Форестър. - Kaк се озова на сала?
Уестгейт замълча. Знаеше какво да каже, но думите засядаха в гърлото му и не искаха да излязат. Вдигна чашата и отпи от джина.
Вместо него заговори Форестър:
- Яхтата се е пълнела с вода. Ти си започнал да подготвяш сала. В този момент те е заляла огромна вълна и те е отнесла през борда.
Уестгейт помнеше тази част. Усети ледения студ на океана.
- Почти се удавих...
- Точно така, Брайън. Почти се удави.
Погледна към Форестър. Болката замъгляваше зрението му и скоро Форестър се превърна в глас в края на дълъг тунел.