- Защото наминавам по работа - отвърна Сандекър. - По-точно, онази работа, която Кърт свърши сутринта при Брайън Уестгейт.
- Вълните от бурята стигнаха и до мен - кимна Пит.
- Случката не представя НАМПД в добра светлина.
Ако нещо можеше да извади Сандекър от равновесие, то беше някой да уронва престижа на НАМПД - органиацията, която бе създал и която продължаваше да закриля.
- Така е - съгласи се Пит. - Но ми се струва, че Кърт заслужава доверие.
Сандекър присви очи.
- Това ли си казал на Дейвид Форестър? Чух, че ти е звънял.
Пит се ухили дяволите и отпи от уискито.
- Това, което казах на Форестър, не бих повторил пред джентълмени. Но основното послание беше следното: ако реши да погне Кърт, първо трябна да мине през мен.
- Трябваше да предположа. Кърт е щастливец – ухили се и Сандекър.
- Кърт се издъни - призна Пит, - но няма да го хвърля на кучетата. Ако с онзи ще се мерим, мога да се покатеря върху постиженията на Кърт и това ми стига.
Сандекър кимна. В очите му се четеше гордост.
- Това и очаквах. Кърт никога не ни е предавал, когато сме имали нужда от помощта му. Така че имаш и моята подкрепа. Но има и един по-важен въпрос. Как ти се струва Кърт в емоционален план?
Пит не знаеше какво да каже, а и не беше и свикнал Сандекър да увърта така.
- Накъде биеш?
- Кърт се е свързвал със странни елементи. Правил е парични преводи на хора, които работят в... да го кажем, сенчестата част на квартала.
Пит се изненада.
- С каква цел?
- Търси следи, че Сиена Уесггейт е оцеляла.
Пит повдигна вежди.
- Сигурен ли си?
Сандекър кимна.
Пит зарея поглед из хангара. Не звучеше особено разумно. Нито пък звучеше като нещо, което може да направи Кърт. Познаваше го добре. Остин беше прагматичен и фантазьорството не влизаше в начина му на действие.
- Всеки човек си има граници - замислено отвърна накрая на първия въпрос на Сандекър. - Дори и ти и аз сме били на косъм от нашите. Възможно е Кърт да е достигнал своята граница.
- Възможно е - рече Сандекър. - Но в този случаи не мисля, че става дума за това. Трент Макдоналд от ЦРУ ми изпрати днес една папка. Разгледали са същите снимки, които е получил и Кърт, и не изключват възможността, че той може и да е надушил нещо.
- Не изключват? Какво искаш да ми кажеш?
- Мисля, че го смятат за дон Кихот, но не могат да го докажат.
От джоба си Сандекър извади една снимка - жена, която приличаше на Сиена Уестгейт, се качваше в кола заедно с някаква горила, навярно бодигард.
- Това е снимано в Бандар Абас.
Дърк се взря в изображението - беше поразмазано от увеличението.
- И смятат, че това е тя?
- Едно към пет, така ми казаха. Шансовете не са големи. Но възможността изчезнала американка да кръстосва улиците на Иран под охрана, не се нрави на правителството. Особено ако тя е основният разработчик на проекта „Фаланга“.
- Разбирам защо са на тръни - отвърна Пит. - Какво мислят да правят?
- Там е работата - въздъхна Сандекър. - Въпреки усилията ми, ЦРУ не са склонни да правят каквото и да било, освен да наблюдават. Смятат, че са попаднали в параграф 22. Ако това настина е Сиена и иранците са я отвлекли, това е равносилно на обявяване на война. Повярвай ми, никой не иска да разравя това. От друга страна, ако тази жена не е тя и ако се намесят, рискуват да разкрият пред иранците свои ценни ресурси.
Дърк разбираше сложността и коварността на ситуацията. Погледна отново снимката. Жената беше с грим, прибрана коса и делови костюм. Носеше големи слънчеви очила, които криеха очите и лицето ѝ, така че нямаше как да пуснат снимката през софтуер за разпознаване.
- Не прилича на пленник.
- Това е другото смущаващо обстоятелство.
- Кой е дебеловратият тип до нея?
- Той е загадка - отвърна Сандекър. Името му е Акоста, дребен играч в Близкия Изток и Африка. Занимава се най-вече с оръжия. От време на време се заема с контрабанда и на други стоки, но не е голямо име.
Дърк върна снимката.
- Какво общо има Кърт с гова?
- Подсказаха ми, че ако Кърт Остин се поинтересува по-задълбочено от случая, никой от властимащите няма да има нищо против. Стига да го прави като частно лице.
Пит отново вдигна вежда.
- Разбирам - проточи той.
- Остин вече е бръкнал с пръчка в хралупата - продължи Сандекър. - Ако се поразтършува, кой знае какво ще излезе.
Пит не беше сигурен, че тази идея му харесва.
- Значи искат Кърт да проучи тъмните кътчета. Ако открие нещо, хубаво, а ако се опари, не губят нишо от стратегическо значение.