Преди Илбъри да успее да каже каквото и да било или да посегне към пистолета си, един червендалест мъжага го блъсна с приклада на карабината си „Енфийлд”. Капитанът се преви одве и се отпусна на преградата.
Червендалестият насочи дулото на карабината към гърдите му. Илбъри забеляза грубите му ръце, които повече подхождаха на земеделец, отколкото на пътник в първа класа. Прехвърли поглед към лицето на мъжа и не видя в очите му и капчица милост. Не можеше да е сигурен, но почти нямаше място за съмнение, че този тип, надвесен над него, и преди е стрелял и е убивал хора.
- Какво значи всичко това? - процеди капитанът.
Един мъж от групичката пристъпи към него - по-възрастен от другите, с посивяла край слепоочията коса. Костюмът му бе по-хубав, а осанката му издаваше, че той е предводителят. Илбъри се сети къде се бяха качили тези хора - в Дърбан, а прошареният се казваше Бревар. Гавин Бревар.
- Искам обяснение! – настоя капитанът.
Бревар се подсмихна.
- На мен ми се струва, че ситуацията е крайно очевидна. Превземаме кораба. Ще промените курса и ще поемете на изток. Няма да ходим в Кейптаун.
- Не говорите сериозно! Насред бурно море сме. Корабът и бездруго едва-едва се подчинява. Ако опитаме да направим завой сега...
Гавин насочи пистолета си между очите на капитана.
- И преди съм работил по параходи, капитане. Достатъчно опит имам, за да видя, че това корито е натежало отпред и не плава добре, но няма да се преобърне, така че спрете да ме лъжете.
- Ще се преобърне без никакво съмнение – отвърна Илбъри.
- Дайте заповед за маневрата! - процеди Бревар. В противен случай ще ви продухам черепа и сам ще поема управлението на кораба.
Илбъри присви очи.
- Може би може да стоите на руля, ами останалото? Нима вашата шайка ще успее да поеме цялото обслужване на кораба?
Бревар сс усмихна криво. Самият той знаеше, че точно това е слабото място в плана му. Хората му бяха общо осмина, с него девет, като трима бяха още хлапета. Но дори да бяха възрастни, деветима души не можеха да поддържат котела, а какво оставаше да пазят пътниците и екипажа, както и да управляват кораба.
Но Бревар умееше да се нагажда според ситуацията. Цял живот се бе усъвършенствал да кара околните да изпълняват желанията му, понякога против волята си, а понякога без дори да знаят, че го правят. Беше съобразил, че му трябва лост за натиск и експлозивите в двете сандъчета му го предоставяха.
- Доведете пленника - нареди той.
Вратата на мостика се отвори и се показа чорлав пубертет. Водеше със себе си мъж, покрит с въглищен прах. От една резка на челото на мъжа, както и от счупения му нос се процеждаше кръв.
- Началник?
- Извинявай, капитане - каза началникът на въглищната бригада. - Излъгаха ни. Разсеяха ни с някакви деца и ни надвиха. Гръмнаха трима от момчетата. Ама там долу е толкова шумно, че нищо не чухме, а като чухме, беше късно.
- Какво са направили? - попита капитанът, като гледаше втренчено мъжа.
- Динамит - обясни притеснено началникът. - Завързаха десетина пръчки за трети и четвърти котел.
Илбъри стрелна Бревар с гневен поглед.
- Полудяхте ли!? Не можете да слагате експлозиви на такова място. Горещината, въглените... Една искрица и...
- И всички заминаваме по дяволите - довърши Бревар. - Да, наясно съм с последствията, капитане. Но на брега ме чака въже, от ония, дето на тях увисват хора. Ако ще умирам, по-добре да е бързо и красиво, а не бавно и болезнено. Така че не си играйте с търпението ми. Трима от хората ми стоят долу, за да не може никой да махне експлозивите, не и докато не сляза от кораба на пристанище, което аз избера. Сега правете каквото ви казвам и обърнете кораба по курс далеч от брега.
- И после какво? - попита Илбъри.
- Когато стигнем до целта, ще вземем няколко от лодките ви, провизии, както и парите и бижутата на всички. Махаме се от кораба и изчезваме. А вие и екипажът ще можете да се върнете в Кейптаун с невероятна история за разказване.
Капитан Илбъри се подпря на преградата и се изправи. Изгледа Бревар с презрение. Онзи го бе притиснал, и двамата го знаеха.
- Началник - каза капитанът, без да сваля очи от похитителя, - поеми руля и обърни кораба.
Началникът стигна с олюляване до руля, избута мъжа и изпълни заповедта.
- Добро решение - усмихна се Бревар.
Илбъри се чудеше дали наистина е така, но със сигурност нямаше друг избор. Поне в момента.