- Всичко за НАМПД - отвърна Фредерикс с усмивка и ѝ подаде визитка с телефоните си, след което се ръкуваха и се разделиха.
- Успяхте ли разберете къде може да е бил корабът? - попита Гамей, щом влезе в лабораторията.
- Имате късмет, госпожо Траут - отвърна главният биолог. - Открила сте няколко вида, които съществуват само на едно място в света.
Показа ѝ скелета на малко животно, което един от копачите на Пол беше открил.
- Какво е това?
- Фоса - отвърна биологът и ѝ показа снимка на животното.
- Прилича на кръстоска между котка и кенгуру - отвърна Гамей.
- Всъщност е вид мангуста.
След това биологът ѝ показа големия молец, който Елена бе забелязала, тъкмо като излизаше от какавидата си. Беше огромен.
- Това е лунен молец - обясни биологът, а после премина към паяците, на които бяха попаднали още първата вечер. - Златосферни паяци-плетачи. Има подобни паяци из целия свят, но в паяжината му открихме нето уникално.
Той посочи към някакво насекомо, оплетено в паяжина.
- Житоядец-жираф - каза мъжът и ѝ подаде една лупа.
Гамей се вгледа - буболечката изглеждаше обикновена, с изключение на дългия, тънък врат и щръкналата от телцето глава. Приличаше на маркуч за прахосмукачка.
Не можеше да повярва, че са извадили такъв късмет. Но предположи, че следват лошите новини.
- Нека позная. Сомалия?
- Не. Много по-наблизо. Западния бряг на Мадагаскар.
- Мадагаскар ли? - Гамей беше объркана.
Той кимна.
- Островът се е откъснал от Африка преди сто и шейсет милиона години - обясни ученият. - Тогава Индия още е била част от него. Но преди още осемдесет милиона години и тя се е отделила. Колкото повече се отдалечавали трите земни маси, толкова по-различно се развил животът на тях. Подобно на Австралия, в Мадагаскар има стотици видове, които се срещат само там. Открили сте три от тях на плаващата си съборетииа. Значи е прекарала дълго време в Мадагаскар, преди да се върне в морето.
- А крокодилът? - попита тя.
- И от тях има много на острова.
Гамей кимна. Доказателствата бяха ясни. „Уарата“ бе прекарал сто години на сушата някъде по бреговете на Мадагаскар. Оставаха само още няколко въпроса - къде точно и защо някой иска да го потопи.
45
Кърт Остин се носеше безтегловно в мрака и всичките му нерви тръпнеха. Падна във водата и студеното ѝ жило отвори очите му. Внезапно прогледна. Обгръщаше го мътен синкав светлик, над него нещо светеше. Погледна към краката си. Странно... стъпалата му ясно се очертаваха върху размътения диск на светещото нещо... и тогава Кърт осъзна, че потъва в морето с главата надолу. Обърна се и изплува на повърхността. Озова се насред бурята. Засилен от мощния вятър дъжд плющеше по морето, а вълни с размерите на вагони го издигаха високо, а после го спускаха бясно. „Етернет“ се мярна пред него. На яхтата бяха Сиена и семейството ѝ.
Той заплува натам и се добра до палубата, благодарение на една вълна, която го издигна в правилния момент. Кърт закрачи с мъка към мостика и завика Сиена. Тъкмо мина през главния люк, когато някой го удари по тила и го притисна към вратата.
Ударът почти го прати в безсъзнание - главата му се маеше, а пред очите му всичко беше размазано. В следващия миг някой го блъсна и започна да го души.
- Откъде пък се взе този? - чу се вик от другата страна на мостика.
- Отвън има спасителен хеликоптер - отвърна мъжът, който го бе приклещил.
Кърт успя да махне ръката му от гърлото си, но мъжът го събори на пода и го притисна здраво.
Кърт не бе свикнал да губи, но усещаше слабост в крайниците си, навярно от удара. Ушите му звънтяха и не спираше да му се вие свят. Ударът явно е бил доста силен. Добре, че имаше дебела глава.
Кърт вдигна глава, опитвайки се да прецени в какво се е забъркал. Мъжът в далечния край стискаше здраво някаква жена.
- Сиена? - изрече немощно Кърт.
Тя обърна глава.
- Кърт?!
Той се опита да се отскубне от хватката на нападателя си и да стигне до нея, но мъжът, който я държеше, я дръпна назад и я предаде на един от помощниците си.
- Отведете я в спасителната капсула. Мъжът и децата ѝ са вече там.
Сиена се задърпа, но не успя да се освободи. Докато я извлачваха от мостика, Кърт я чу да го вика. Опита се да се изправи, но нападателят му бе твърде тежък.
- Ами ние?
- Ще отидем при тях, когато сс отървем от този. Мъжът приклекна до Кърт, отвори нож и започна да реже въжето на сбруята, прикрепяща Кърт към хеликоптера.