Значи беше жив.
През ослепителния блясък на лампите забеляза фигура в единия ъгъл. Беше Джо, седеше на стол и не приличаше на себе си.
По лицето му имаше тридневна четина, а под очите - тъмни кръгове. В една ръка държеше чаша кафе, а на коляното му се мъдреше комикс.
- Не знаех, че си падаш по манга1 - едва успя да обърне езика си Кърт.
Джо вдигна рязко глава и топла усмивка прогони изтерзания вид на лицето му.
- Само разглеждам картинките. Особено когато думите са на корейски. Доколкото разбирам, един робот сирак се сприятелява с момче и момиче със свръхсили, които си падат по самурайски мечове и мъфини... Но може и да не съм разбрал.
Докато Джо му показваше комикса, сюрреалистичните рисунки и червените корейски букви плуваха пред очите му.
- Понякога картинките не казват всичко - отвърна той, мислейки за собственото си преживяване. - Какво правя в болница?
- Не помниш ли? Гаджето ти те преметна, накара те сам да си пуснеш ток.
- Да си пусна ток?
- В тунела под Зоната.
Цяла минута бе нужна на Кърт да си припомни извънкласните им занимания под Демилитаризираната зона, но за щастие успя. Дори си спомни как се строполява, след като натисна бутона на дистанционното.
- Предвид качеството на услугите - каза той. - ще предположа, че сме в Юга. Как сме успели да се върнем?
- Бягство към границата, в стил Дзавала - намигна му Джо. - Като цяло, спасих ти кожата... пак. А ти пропусна всичко... пак.
- Ще приема, че си прав - зрението на Кърт бавно се възстановяваше. - От колко време съм така?
- От три дни.
- Три дни!?
Джо кимна.
- Направиха ти някаква дребна мозъчна операция - обясни. - Казах им, че всяка мозъчна операция при теб ще е дребна, но не схванаха шегата. Май се изгуби в превода.
Кърт се позасмя.
- Чакал си да се събудя, само за да ми я кажеш, нали?
- Горе-долу - отвърна Джо.
Остави комикса и се премести до Кърт. Подаде му прозрачен пластмасов флакон, в него - метална пластинка с големина колкото половин бонбон тик-так. Микрочип.
- Какво точно е това?
- Просто устройство - отвърна Джо. - Излъчва електронен сигнал, който причинява късо съединение в мозъка ти, когато сс изложи на определена честота. Лекарите казаха, че са изпробвали подобни механизми върху пациенти с паркинсон, за да овладеят тремора им. Или върху хора, преживели емоционална травма, за да променят спомените им и да намалят емоционалния стрес.
Кърт разгледа чипа. Запита се дали паметта му се е прояснила, защото са го премахнали, или шокът от дистанционното на Калиста е бил толкова силен, че някак е изхвърлил фалшивия спомен.
- Според лекарите, това се задейства с предавател - додаде Джо. - Когато Дърк разбра, изпрати екип да претърси дома ти. Откриха предавателя в гаража ти.
Кърт се замисли за всички беди, които чипът му бе причинил.
- Затова кошмарите спряха, когато напуснахме Вашингтон. И сигурно затова си спомням какво се случи на яхтата. Дори помня, че ме измъкна от водата.
- Е, само заради връщането на този спомен всичко си е струвало - отвърна Джо.
Кърт кимна и разказа на Джо за спомените си.
- Някои са още неясни, но Калиста определено беше там. Заловиха Сиена, бяха заловили и съпруга и децата ѝ, което ме кара да ее чудя какви ги върши в Щатите господин съпругът ѝ.
- Имаш предвид...
- Ако я карат да върши кещо насила заради децата си, с какво държат него?
- Не казвай, че съм ти казал - рече Джо, - но разбрах, че ЦРУ се питат същото. Май че Уестгейт ще получи възможност лично да даде обяснения.
На Кърт това му прозвуча като добра новина. Изправи се в леглото и махна пулсметъра от пръста си. От монитора се понесе възмутено пищене. Почти веднага се появи една сестра и изключи машината, провери показателите на Кърт и отиде да докладва на лекаря.
Когато тя си тръгна, пристигнаха нови гости: Хейл от ЦРУ и неизменният му спътник, полковник Ли.
- Имаш късмет, че си в болница - каза Хейл, - а не в затворнически лагер в Северна Корея.
- Или в някои от нашите затвори - добави полковникът. Двамата почти започнахте втора Корейска война.
- Строго погледнато - вметна Джо, - първата никога не е свършвала. Никога не е имало мирен договор, а само споразумение за прекратяване на огъня. Тъй че би било просто продължение на първата.
- Смешно ли ви е? - попита полковник Ли.
- Не - отвърна Джо. - Но двамата с Кърт открихме таен тунел между Севера и Юга. Бих казал, явна опасност за сигурността. Това все се брои за нещо, нали?