Хейл хвърли на полковник Ли поглед, който казваше „Човекьт има право”.
- И двамата имате голям късмет - заключи полковник Ли, - че не ви убиха или не ви пратиха в севернокорейски лагер. Късметлии сте, че Ким Чен Ун отрича, че подобен тунел съществува и твърди, че всичко са империалистически лъжич вместо да признае, че почти трийсетина от хората му са били убити в престрелката. Късметлии сте и че разумът надделя. Три дни ни трябваха да успокоим ситуацията. Сега напрежението е в почти нормални граници.
Кърт се радваше да го чуе.
- Може би сме прекалили. Следващия път ще внимаваме повече.
- Съжалявам, Кърт, няма да има следващ път - рече Хейл. Гласът му бе пълен със съжаление, дори с тъга.
- За какво говориш? Доказахме, че Сиена е жива. Знаем, чс тези хора държат нея, както и другите хакери. Трябва да ги настигнем, преди да направят нещо ужасно.
- Следата се изгуби - обясни Хейл. - Не остана какво да разследваме. Тан Ранг е в затвор с максимална степен на сигурност, обграден от гардове и адвокати, с никого не разговаря. Тайнствената ти жена и хакерите са изчезнали яко дим.
- Ами Акоста? - попита Кърт. - Той взе проследяващото ни устройство. Активирайте го и го открийте.
- Опитахме. Бе резултат.
- Страната е полуостров - отбеляза Кърт. - Предвид блокадите на север, все едно е остров. Не могат просто да си тръгнат със залеза, особсно когато се предполага, че ги наблюдаваме.
Акоста не би сглупил да се качи на пътнически полет. Имаше твърде много други варианти да се измъкне. Всеки ден на корейските пристанища пристигаха и отплаваха стотици търговски кораби. Освен тях страната гъмжеше и от частни самолети и плавателни съдове.
- А и да открием нещо - добави Хейл, - няма да е твоя работа.
Кърт присви очи, сякаш за да прогори дупка в Хейл само с поглед.
- Говорих по телефона с шефа ти във Вашингтон - продължи Хейл. - Съгласен е с мен, че ролята на НАМПД Вече е приключила. Ако се появят още улики, с тях ще се заемат ЦРУ или Специалните сили под напътствието на Националната служба за сигурност.
Кърт имаше чувството, че са го ударили в корема. Хвърли поглед към Джо.
- Говорих и с Дърк - каза приятелят му. - Иска да знаеш, че е време да се откъснеш от тази история.
Кърт се отпусна в леглото. Усети, че го изпълва празнота. Толкова близо бяха. Откриха Сиена. Беше в ръцете му. А сега я няма... отново.
- Лекарите смятат, че си готов за изписване - каза Хейл. - Ще те преместим веднага, тъй като смятаме, че Тан Ранг и Акоста имат хора, които се навъртат наоколо и искат да ви премахнат. По здрач ще ви изпратим с военен Ц-17 към Гуам. От там към Хавай и после почивка. Опитайте да ѝ се насладите.
Кърт не отвърна. Хейл поизправи рамене и пое към вратата. На прага рече:
- Едно ще ти призная, Кърт. Голямо представление спретнахте!
Привечер Кърт и Джо бяха откарани до американска военновъздушна база. Готовият за полет сив Ц-17, окъпан отдолу в светлините на пистата, ги чакаше.
Минаха по задната рампа, а офицерът, отговаряш за товара, ги пропусна, докато привързваше по-здраво един джип и покрита с плат екипировка. Показаха им две места в предната част на самолета.
Кърт се тръшна на седалката си, унил и изтощен. Джо опита да го разведри с няколко шеги, но Кърт нямаше сили дори за това. Седеше умълчан и взрян напред, докато огромната четиридвигателна машина се заиздига в нощното небе.
Докато набираха височина, Джо заспа, но Кърт не можеше да затвори очи. Човъркаше спомените си, търсейки още нещо, което да му помогне да открие Сиена, хакерите и стоящите зад заговора, който несъмнено щеше да се разгръща тепърва
Колкото и да се опитваше, нищо не му хрумваше. Когато бученето на двигателите и хладът в кабината започнаха да го отпускат, той се изправи и се разходи до най-предната част. Погледна през прозорчето във вратата на самолета.
Небето тъмнееше, но на хоризонта се разстилаше светлина. „Зад всеки облак има слънце,“ помисли си Кърт. Каква ирония. При цялото му изтощение, трябваше му минута да осъзнае, че отпред не бива да има светлина. Ако летяха към Гуам, трябваше да потъват в нощта, а не да летят към светлина. Бяха минали няколко часа и въпреки промените в часовите зони, нямаше как да се зазорява.
Погледна назад. Небето зад тях бе черно като в рог.
- Летим в погрешната посока - промърмори под носа си Кърт.
Преди да се опита да отгатне защо, вратата на пилотската кабина се отвори и се показа познато лице.