- Превърнали са я от похитена в похитител - замисли се Кърт.
- Не е първата.
Кърт кимна. Гледайки снимката, не можеше да не съжали детето, превърнало се в Калиста. Но основната му грижа бе заплахата, която тя и тайнствените ѝ похитители носеха за света.
- Това е страхотна крачка напред - каза той. - Ако открием кой я е отвлякъл, ще разберем и кой дърпа конците.
- И ние така мислим. И поради това, ще ни се наложи да поемем не малък риск. Огледай спасителната лодка. Можеш ли да разчетеш името на най-горната дъска?
Кърт сви очи. Виждаше промяната в цвета, но нищо повече. Поклати глава.
- Ето обработено изображение.
Кърт се взря в снимката. Тук името се четеше по-лесно. По Кърт не вярваше на очите си. Погледна два пъти, за да е сигурен. След това и трети.
- Знам, че не би се шегувал в подобен момент, но... Сигурен ли си?
Ирам кимна.
- „Уарата“? - повтори Кърт. - „Уарата” на компания „Блу енкър", корабът, изчезнал през 1909 година?
- Точно той. Според огромната колекция на Свети Джулиен Пърлмутър от записки по въпроса и cпоpeд един южноафриканец, който години наред е търсил кораба, стана ясно, че корабът е разполагал с точно такива спасителни лодки.
Кърт се втренчи в името. Определено бе това. Но продължаваше да му се струва невъзможно,
- Сигурно има някаква грешка.
- Така говори здравият разум - съгласи се Ирам. - само че аз знам нещо, което ти не знаеш. „Уарата” не е потънал.
И Ирам извади още една снимка. На нея Кърт видя изоставен кораб, покрит с пръст и - както му се струваше, растителност. Формата му почти се беше изгубим под това покривало.
- Представям ти „Уарата“ - рече Ирам. - Открит от Пол и Гамей Траут преди три дни, носещ се свободно по едно от теченията в южния Индийски океан.
Кърт знаеше, че Ирам няма как да се шегува, но умът му отказваше да се справи с толкова много и невероятна информация накуп.
- Говориш сериозно, нали?
Йейгър кимна мълчаливо.
- Как е възможно това? - Кърт се хвана за главата.
Ирам обясни, че най-вероятно пластовете наноси, под които с бил погребан кораба, са го запазили. Разказа и за откритието на Гамей и Елена в корабния лазарет.
- Засега смятаме, че въоръжени бандити са превзели кораба - продължи той, - и са го насочили на север.
- Имате ли представа докъде са го откарали?
Ирам кимна.
- Западния бряг на Мадагаскар - и обясни как Гамей е намерила отговора.
После подаде поредната снимка на Кърт: два сателитни образа, сложени един до друг показваха бурна, разкаляна река.
- Преди и след - поясни Йейгър. - Снимката отляво е отпреди два месеца. Тази отдясно е от миналата седмица.
Кърт се вгледа в очертаната с маркер част от реката, където ръкавът завиваше на деветдесет градуса и се вливаше в морето. На по-старата снимка имаше голяма преграда, подобна на пясъчно островче или хълм. На новата снимка островчето го нямаше, а реката бе променила течението си, ръкавът бе чувствително по-широк и видимо по-прав.
- Проливните дъждове от миналия месец са оформили нов маршрут към морето - рече Ирам. - Помели са всичко по пътя си, включително „Уарата“. Островчето от първата снимка съвпада почти напълно с размерите и формата на кораба.
Кърт потърка наболата си брада.
- Значи са отвлекли и изоставили „Уарата“ в реката, а не в океана, както всички са смятали. Минават осемдесет години и Банистър, които са още в плен, го откриват, закърпват една от лодките и се опитват да се спасят, изоставяйки петгодишната Оливия. Не успяват. Похитителите приобщават детето и след всичките тези години сме изправени срещу Калиста.
Ирам кимна.
- Добър детектив би излязъл от теб. А ето и още малко информация - и след тези думи той представи на Кърт и последното парче от пъзела: огромно имение тип плантация, с жив плет, оформен като сложен лабиринт, терасирани градини, голям басейн и разни пристройки. От едната страна на главното здание имаше ред сателитни чинии, а от другата площадка за хеликоптер и средноголям хангар. От хангара стърчаха опашките на два военни хеликоптера.
Имотът бе обширен, а площите отвъд стените приличаха на пасбища, по които се виждаше и добитък. В най-горната част на имението имаше нащърбени скалисти възвишення.
- Това имение се намира на седем километра нагоре по течението спрямо разположението на „Уарата“. Притежава го тайнствен и влиятелен мъж на име Себастиан Бревар. От четири поколения това име се свързва с разнообразни не особено законни дейности: пране на пари, банкови измами, търговия с крадена стока и оръжия. Любопитното е, че преди 1910 година няма никакви сведения за семейство Бревар. Появяват се изневиделица точно по това време и купуват цялата тази земя.