- Подозирам, че документите не са били на почит тогава. Особено в Мадагаскар.
- Ще се изненадаш. Or 1897 година до 1960 година островът е част от Франция. Според документи в канцеларията на тогавашния колониален губернатор, семейство Бревар твърдят, че са от френско потекло. Дори били някакви дребни благородници. Само че гербът им е измислен, ако съдим по хералдическите анали на Франция. Няма и нищо за богато френско семейство на име Бревар, напуснало родината.
Кърт разбираше накъде бие Ирам.
- Значи тези мними аристократи се появяват отникъде шест месеца след изчезването на „Уарата“ и купуват земята, където е скрит корабът, за да си остане скрит.
- Не просто тази земя - уточни Ирам. - а и доста по-нататък по брега на реката, чак до края на тези канари.
- Мисля, че мога да се досетя как са платили. Бижута, злато и пари, отмъкнати от пасажерите и от екипажа на „Уарата“.
- И ние стигнахме до този извод - кимна Ирам. - Благодарение на купчина фалшиви банкноти, считани по онова време за най-съвършените копия.
Kъpт се облегна и cе замисли какво значи всичко това. Изглежда похитителите на Сиена бяха същата шайка бандит, отвлекли и съсипали семейство Банистър трийсет години по-рано. А според доказателствата явно произхождаха от бандата, отвлякла „Уарата“ през 1909 голина.
Вместо гняв Kърт се изпълни със студена решителност да сложи край на злодеянията им.
- Явно крушата не пада по-далеч от дървото - рече той. - Имаме ли представа кои са наистина? И откъде са се взели?
- Само предположения - рече Йейгър, - но криминална групировка позната като бандата от река Клаар тероризирала Дърбан от зимата на 1908 година до лятото на 1909 година. Според данните от онова време бандитите се изпозастреляли един друг, точно когато дърбанската полиция най-после ги приклещила. Повечето членове били убити, но неколцина от важните клечки така и не били открити. Макар в началото да смятал, че цялата банда е унищожена, тогавашния главен инспектор на дърбанската полиция по-късно стигнал до извода, че водачите са избягали и са избили останалите, за да покрият следите си. Той дори публично заявил, че очаква да се появят отново, но това така и не се случило. До края на живота си инспекторът бил обсебен от идеята, чс бандитите са се качили на „Уарата” и са загинали, когато корабът е потънал.
- А защо е мислил така?
- Заради съвпадение във времето, например. Главатарите изчезнали два дни, преди „Уарата“ да отплава. Но имало и друга причина. Фалшифицирани десетпаундови банкноти се появили в сейфовете за заплати на „Блу енкър". Предполага се, че с тях били купени няколко от билетите за „Уарата“. Подобни банкноти и изгорени останки от тях били открити и в скривалището на бандата.
Кърт най-после успя да подреди цялата информация в главата си.
- Значи главатарите инсценират смъртта си и се качват на „Уарата“, като плащат билетите си с фалшиви банкноти. После изчезват заедно с кораба. Дори тези, които предполагат къде са отишли, смятат, че това е краят на сагата и съдбата е застигнала престъпниците и справедливостта е възтържествувала. Никой не може да предположи, че бандитите са отвлекли кораба, стигнали са до Мадагаскар и са го скрили в реката. С откраднатото богатство си купуват нов живот. Но вместо да си харчат парите на воля, те се захващат за единственото, което знаят: престъпленията. И всяко поколение оттогава насетне следва модела.
- Горе-долу - кимна Ирам.
- Ако сме дори наполовина прави, време е да сложим край - заяви Кърт. - Има ли вероятност да имаме на разположение „Делта форс“ или отряд тюлени?
- Боя се, че не - усмихна се Ирам. - Но имаме ударен отряд. Повярвай ми, никой у дома не се радва на идеята, чс прочут американски богаташ е играчка в ръцете на шайка бандити. Но имаме юридически проблеми.
- Например?
- Например, нямаме доказателства - обае ни Ирам. - А и да предположим, че теорията ни е вярна. Не може да сме сигурни, чс кибератаките идват от имението, нито че Сиена и хакерите са там. Ако прибързаме и поискаме помощ от правителството на Мадагаскар, ще изгубим единственото си предимство: елемента на изненадата.