- Трябват ви данни от първа ръка.
Ирам кимна.
- Тук в играта влизате ти и Джо. Ако искате, разбира се. След няколко часа ще минем над Мадагаскар. Ти и Джо сте на четири часа по-близо до целта от втория ни вариант.
- Знаеш, че съм съгласен - прекъсна го Кърт. - И съм сигурен, че Спящата красавица също няма да иска да пропусне веселбата. Но какво ще стане, когато ви осигурим доказателствата?
- Съобщавате ни ги и се скатавате някъде. Специалните сили ще свършат останалото.
На Кърт идеята му допадна, но имаше едно съмнение.
- А ако Бревар знаят, че им готвим Специалните сили? Ако са на крачка пред нас през цялото време?
- Не и този път. Подобно на посещението ми, всички заповеди и цялата организация излизат изпод пишещи машини и се носят на ръка на съответните хора. Бревар може да подслушват колкото искат, но няма да открият нищо, защото няма какво. А ако потърсят, ще открият само фалшиви сведения. Точно сега базата данни на НАМПД, базата данни на военновъздушните сили и дори международната система за контрол на въздухоплаването сочат, че самолетът се движи към Гуам. Вече са задвижени заповеди, които ще те пратят в отпуска по болест, а Джо получава назначение за Венецуела, където ще наблюдава миграцията на китовете. Междувременно оценките на заплахата в ЦРУ сочат Акоста като основния заподозрян, заедно с иранския киберотдел и отдел 121 на Северна Корея.
Кърт се ухили.
- Не е зле. Ако този Бревар в момента наднича в системите ни, сигурно е ужасно доволен от себе си. Може би дори ще го спипаме неподготвен.
- Като нищо - съгласи се Ирам.
Кърт се изправи, протегна се и се обърна към Джо.
- Ще отида да го събудя. Мисля, че ще ни трябва кафе.
1 Специфични японски комикси - Бел. ред.
47
Себастиан Бревар, брат му Лорен и сестра им Калиста се намираха в контролната зала, обградени от компютри. Обсъждаха ситуацията.
- Събрах всички - казваше Лорен. - Имаме общо петдесет души. Седят и въртят палци. Кога очакваш да започне атаката?
- Рано или късно - отвърна Себастиан. - Наблюдавам най-ключовите им канали. Няма за какво да се тревожим в момента.
- Междувременно харчим луди пари за тези наемници - изнедоволства Лорен. - Сигурен съм, че нашите хора биха се справили също толкова добре.
Себастиан пренебрегна хапливата забележка на брат си.
- Няма значение. Жълти стотинки са в сравнение с това, с което ще разполагаме.
- Не разбирам защо трябва да им привличаме вниманието - обади се Калиста.
Себастиан обърна поглед към нея, докато се настаняваше пред компютъра си.
- Колко пъти да ти казвам, скъпа сестрице, че ударът не разчита на това ние да убедим целта да стори каквото и да било. Целта трябва сама да се убеди, да е непоклатима във вярата си, че през цялото време идеята е била нейна.
- Това го разбирам. Но защо трябва да ги привличаме към себе си.
- За да заработи планът ни, трябва да ни атакуват с мъст и омраза в очите. Клането и унищожението, което това ще предизвика, ще убеди света, че сме мъртви. Ще ги убеди, че тази нелицеприятна глава от жалките им животи е приключила, а опасността - неутрализирана. Едва тогава ще успеем да се скрием наистина и да действаме безнаказано. Казах ти, че ще ни осигуря нов живот, в който никой няма да ни търси. Така и ще направя.
За пръв път, откакто Калиста се помнеше, той се приближи към нея. Вместо строгия голям брат, сега в очите му се четеше друго. Смущаваше я, както тя бе свикнала да смущава другите.
- Ами заложниците? - попита тя и отстъпи назад.
Той я изгледа с разочарование.
- За втори път в последните две седмици изглеждаш загрижена за нещо друго, освен за семейството си. Добре ли се чувстваш?
- Просто искам да знам - сопна му се тя.
- Могат да ни разпознаят - обясни Себастиан. - За да предотвратим това, ще бъдат погълнати от пожара. Бунгалата им са опасани с напалм, подобно на експлозивите, които опасват дома ни. Когато ни атакуват и започнат престрелките, ще детонирам зарядите и всичко ще се вдигне във въздуха. Не пропускай да се качиш на хеликоптера с мен.
Тя се усмихна - тънката садистична усмивка, с която той бе свикнал.
- Разбира се, скъпи братко. Къде иначе да съм?
- Добре. Сега ми доведи Сиена Уестгейт. Имам една последна работа за нея.
Калиста кимна и излезе. Когато вратата се затвори, Лорен каза:
- Отпуска се.
- Е, очаквано е. Не е съвсем една от нас, нали?