Лорен се усмихна. И той, и Себастиан я бяха дразнили с това като деца - беше им нещо като игра. И двамата знаеха коя е. Изненадаха се в какво се превръща, докато расте, колко настойчиво иска да укрепи връзката със семейството. В много отношения сякаш непрестанно искаше да се докаже, като че дълбоко в себе си знаеше, че не е една от тях.
- Знаеш каква е ролята ѝ - продължи Себастиан. - Ще открият тялото ѝ и още два трупа в поразения хеликоптер. Може би обгорели, но тъй като на борда ще открият бижута и съкровища, ще заключат, че сме били ние тримата. С теб ще избягаме през тунела и ще го срутим зад себе си. Настроил съм експлозивите да избухват поред. Първо външните пристройки, после крилата на имението. Накрая контролната стая и тунела. Ще имаме достатъчно време, за да избягаме.
Сиена Уестгейт седеше в дългото бунгало без прозорци, общия затвор на заложниците и семействата им.
За да предпази децата си от още болка, пътуването на Сиена до Иран и Корея бе описано като ваканция. Обеща им да се върне бързо, макар че, разбира сеу нямаше как да знае кога и дали изобщо ще се върне. А споменът за сълзите на децата и тежеше през цялото време.
Когато се върна при тях в бунгалото, имаше много усмивки и целувки, а тя ги прегърна толкова силно, че почти им изкара въздуха. Но след краткия миг на радост, Сиена отново пропадна в бездната на отчаянието. Виждаше, че непрестанният страх и стрес се отразява и на тях.
Елиз се бе затворила в себе си, смълчана и тъжна, напълно противоположна на детето, което беше. Изглеждаше бледа и изпита, сякаш не я хранеха или самата тя отказваше да се храни. Танър бе още по-зле. Имаше треска, предизвикана от ухапвания от насекоми по краката. Малко след като Сиена се върна, Танър изпадна в криза и поиска да види баща си. Поиска да се приберат у дома. Мразеше това място.
И Сиена го мразеше, но не можеше да стори нищо. Беше дала на похитителите всичко, бе сторила всичко, което бяха поискали от нея, само за да запази децата си и да им спечели малко време. Но вече губеше сили и желание за борба.
Беше гледала запис от една пресконференция, в която съпругът ѝ говореше как са се удавили, което я обезкуражи. Той бе там. Беше видял всичко с очите си. Сиена се надяваше да е номер за отклоняване на вниманието и в крайна сметка да дойдат спасители, но вече се съмняваше. Особено след като допусна Кърт и приятеля му да останат в Корея.
Когато ги видя да се появяват, имаше чувството, че сънува. Но когато Калиста за пореден път пое контрола над ситуацията, Сиена нямаше друг избор, освен да ѝ се подчини.
Единствената ѝ утеха беше, че ако трябва да избира наново, би избрала същото. Не можеше да понесе мисълта да си спечели свободата и да изостави децата си. Ако щяха да загиват, щяха да загинат и тримата.
Вратата се отвори и всички вдигнаха глави. Двамата от хора на Бревар се показаха на прага. Зад тях беше Калиста.
- Сиена!
Сиена се изправи, но децата ѝ отказаха да я пуснат, стискаха я за ръцете.
- Не отивай! - разплака се Елиз.
- Ще се върна!
- Мамо! - завика Танър.
Сиена приклекна пред тях и ги прегърна. Танър се разплака. Елиз пък спря, сякаш изпадна в ступор.
- Връщам се след минута. Грижете се един за друг.
Когато Сиена се изправи, друга жена, съпругата на хакера Монтресор, ѝ се притече на помощ.
- Аз гледа тях - каза тя.
Ако имаше нещо хубаво в общия затвор, то беше това, че не бяха сами.
- Благодаря ти!
Сиена последва охранителите към главното здание.
- Сигурно имаш сърце от камък! - изгледа тя свирепо Калиста.
- Ако изобщо имам сърце - отвърна Калиста с леден глас.
Сиена изкачи стъпалата към имението, а след това я поведоха през блиндирани врати към контролната зала. У нея се надигна отвращение. Себастиан Бревар сигурно я чака, за да ѝ заповяда да използва уменията си и нападателната мощ на „Фаланга“ срещу поредната цел, както правеше всяка нощ, откакто се бе върнала.
Беше сигурна, че един ден ще я принуди да направи нещо наистина зловещо и тогава ще трябва да избира между живота на децата си и на безбройни други хора. Почти се молеше да я застреля, преди да ѝ се наложи да го направи.
- Днешните цели са електроцентралите в Калифорния - погледна я Себастиан. - Ще започнем с обикновените Искам само голямо затъмнение. Помисли колко много въглища и природен газ ще спестят.
Сиена седна пред компютъра и се хвана за работа. Отдавна обмисляше дали не би могла да скрие съобщение в кода. Някой достатъчно досетлив от другата страна можеше да го дешифрира, ако успее да мине незабелязано под носовете на Себастиан и Калиста. Ала единственото съобщение, което би имало смисъл, би било местоположението ѝ. А тя не го знаеше.