Докато роторите набираха скорост, той се запита що за океанограф или морски биолог би се навил на подобна дивотия и как така подобен човек притежава нужните умения. Брукс сви рамене и реши, че са наполовина откачени. Но пък имаха смелост, признаваше им го.
1 Ниско парашутно спускане - Бел. пр.
48
Ако бяха чули прямата оценка на лейтенант Брукс за умственото им състояние, Кърт и Джо сигурно щяха да се съгласят. Предвид шансовете за успех, бяха поне наполовина ненормални.
За щастие военните им бяха дали няколко неща, с които да увеличат шансовете им за оцеляване.
Кърт и Джо се преоблякоха в бойни костюми, много no-странни от всичко, за което Кърт знаеше. Приличаха повече на неопренови костюми от две части, отколкото на каквото и да било, подходящо за сухоземни акции. Дрехата обаче беше удобна и приятна за носене, макар да очертаваше плътно тялото с изключение на гърдите, бедрата и ръцете, където имаше бронирани подплънки.
- Все едно се готвя за някакъв футуристичен спорт - каза Джо, докато навличаше своя костюм.
Кърт се засмя и прокара длан по материята.
- Странно е на пипане. Като шкурка.
Един от сержантите по персонала от военновъздушните сили, Конърс, им обясни какво представляват облеклата им.
- Това са тъй наречените „инфилтрационни“ костюми. Момчетата ги наричат хамелеонов камуфлаж. Във външния пласт има двайсет и девет хиляди микросензора. Улавят светлината от околната среда и променят цвета на костюма, така че това зад и около вас да се изрисува по повърхността. Опитайте!
Кърт намери малък прекъсвач и го натисна. След това застана до стената на самолета. Костюмът почти незабавно се промени от тъмносин в тъмносив. Там, където до десния му крак имаше черна седалка, повърхността почерня. Зад него пък бе опънат жълт кабел, тъй че напреки на рамото му се появи жълта ивица.
Не беше съвсем невидим, но сякаш се бе боядисал, за да се слива със стената. Само ръцете и лицето му се открояваха, но и те щяха да бъдат покрити от ръкавици и качулка, когато стигнеха до целта.
- Невероятно! - възхити се Джо.
- Ако мислите, че работят добре в яркоосветен самолет - каза сержантът, - почакайте да слезете на терен. Ако не внимавате, ще се изгубите един друг на три метра разстояние.
- А инфрачервените сензори? - попита Кърт.
- Костюмът има охлаждащ генератор - рече Конърс. - Ще неутрализира телесната ви температура за трийсет минути, когато го включите. След това външната част на костюма ще започне да се нагрява и ще изгубите и инфрачервената си защита, и хамелеоновите си способности. Оттам насетне ще носите просто много скъпа броня. Много скъпа! Всеки от костюмите струва повече от годишните ви заплати.
Кърт изключи костюма си и той си възвърна първоначалния цвят. Сержантът ги поведе към един рафт с екипировка, разгънат от стената на пещероподобния самолет.
- Ще дишате през тези - каза той и вдигна две устройства, които приличаха на мундщуци.
- Какво му има на въздуха на терена? - попита Джо.
- Дъхът ви не бива да ви издава.
Кърт се подсмихна.
- Казах ти да караш по-леко с лука.
- Какво да се прави? - отвърна Джо. - Падам си по пикантното.
- Не е миризмата - обясни Конърс, - а топлината. Дишането изпуска топъл въздух в околната среда, който лесно се засича от скенери. Няма смисъл да се скриете под охлаждащ костюм, ако ще се разхождате със стълбчета пара край себе си. - Той посочи една малка ръчка в предната част на мундщуците. - Завъртете я, когато сте готови да изчезнете. От тогава нататък регулаторът ще смесва студен въздух с всяко ваше издишване и ще го охлажда до околната температура.
- Колко ще трае?
- Докато има въздух в компресорите. Зависи от нивото ви на физическа дейност. Резервоарът е толкова малък, че имате петнайсет, най-много двайсет минути. Погрижете се дотогава да сте минали през външните ограждения.
Кърт и Джо кимнаха.
Последваха оръжията и навигационната екипировка. Сержантът прикрепи нещо като рицарска ръкавица към ръката на Кърт. На нея имаше изпъкнал тъмен екран.
- Стандартен джипиес, картата се движи заедно с теб - обясни Конърс. - Яркостта е по-слаба от тази на свещ. Ще можеш да го разчетеш с очилата си за ношно виждане, но никой друг няма да го забележи.
Преминаха към пушките.
И те не приличаха на нищо, с което Кърт някога бе стрелял. Като се има предвид колко много знаеше за огнестрелните оръжие, това си беше доста изненадващо.
- Това лазери като от „Стартрек“ ли са? - попита Джо. - Винаги съм искал да си имам.