Кара проследи погледа му, който се плъзна по покритите с ламперия стени и обходи чудатите украшения по рафтовете: лакираните кутии с инкрустирани сребърни орнаменти, миниатюрните костени фигурки, лъскавите камъчета, поставени в кутийки с кадифена подплата, декоративните стъклени вазички.
— Господарю Рал — не се сдържа накрая, — нещо не е наред ли?
— Усещам нещо лошо във въздуха. — Ричард й хвърли поглед през рамо.
Едва след като забеляза напрежението, изписано на лицето й, той си даде сметка колко абсурдно са прозвучали думите му.
За Кара обаче нямаше никакво значение дали звучат абсурдно или не, важното беше, че според Господаря Рал има някакъв проблем — тоест потенциална заплаха. Агиелът скочи в юмрука й, при което кожената й униформа проскърца. Стиснала оръжието си в ръка, тя огледа стаичката, като се взираше в сенките, сякаш очакваше от тях всеки миг да излезе призрак.
На челото й се изписа напрежение.
— Звярът ли е?
На Ричард не му бе хрумнало. Звярът, който Сестрите на мрака бяха създали по заръка на Джаганг, за да преследва по петите Ричард, все още представляваше потенциална заплаха. На няколко пъти досега това същество се бе пръквало буквално от нищото.
Колкото и да се напрягаше, Ричард не можа да определи какво точно го притеснява. Макар да не можеше да посочи точния източник на безпокойството си, имаше чувството, че би трябвало да е нещо познато, нещо, което му е известно и което би трябвало да разпознае. Не можеше да прецени дали чувството му е реално, или е плод на въображението му.
Поклати глава.
— Не… едва ли е звярът. по-различно е.
— Не стига другото, Господарю Рал, ами прекара почти цялата нощ в четене. Може би просто си изтощен.
Беше му се случвало да се сепва тъкмо преди да се унесе в дрямка, дезориентиран и объркан от плавното потъване в мрачната хватка на кошмари, от които в будно състояние не му оставаше никакъв спомен. Но този път беше различно; нямаше нищо общо с унеса и дрямката. Пък и въпреки умората нямаше никакво намерение да заспива — чувстваше се прекалено напрегнат и обезпокоен.
Едва ден по-рано бе успял да убеди останалите, че Калан наистина съществува, че не е плод на въображението му, нито пък заблуда, родена в резултат на нараняване. най-накрая всички около него повярваха, че Калан не е негов налудничав сън. Сега, когато най-сетне можеше да разчита на помощта им, чувството, че е неотложно важно да я намери, го подтикваше да върви напред и не му даваше да заспи. Не можеше да си позволи да губи време за почивка — не и сега, когато част от мозайката започваше да се подрежда.
Докато Ничи разпитваше Тови в Народния дворец, точно преди смъртта й, успя да научи потресаващите подробности за това как четирите жени — Сестрите Улиция, Сесилия, Армина и Тови — са предизвикали ефекта на лавинния огън. След като освободиха сили, държани в тайна между кориците на древна книга в продължение на хиляди години, спомените за Калан на всички, освен на Ричард, бяха заличени мигновено. Незнайно как, но мечът му го бе предпазил. Докато все още пазеше спомена си за Калан, той бе принуден да се раздели с меча в усилието си да я открие.
Теорията за лавинния огън бе създадена от древните магьосници. Някога те се нуждаели от средство, което да им позволи да се придвижват незабелязани сред врага, без никой да им обръща внимание. И намерили начин да променят човешката памет чрез Субстрактивна магия, която разкъсвала на парченца спомените на даден човек, след което ги реконструирала и свързвала по нов начин. Прякото следствие на този процес било пораждането на нереален спомен, който запълвал празнините, създадени при изтриването от мислите на хората на набелязания субект.
Магьосниците, които създали тази теория, в крайна сметка започнали да вярват, че отприщването на подобен процес би могло да породи лавина от непредвидени и неконтролируеми събития. Според тях подобно явление би имало ефекта на горски пожар и би продължило да унищожава и връзките с други хора, чиято памет първоначално не е била засегната. В крайна сметка осъзнали, че благодарение на тези си необятни, поголовни и разтърсващи последствия лавинният огън крие реалната опасност да разнищи самия свят на живота, така че изобщо не посмели да го изпробват.