— Изгубих нишката — призна Зед.
Ричард вдигна ръка към масата.
— Начертали сте Милостта с кръв. Милостта е константа. Кръвта е биологично вещество. Защо решихте така?
— За да се задейства — сопна му се Ан. — Наложи се да го направим така, за да инициираме вътрешна перспектива на верификационната мрежа. Просто така се прави. Това е начинът.
— Именно — вдигна пръст Ричард. — Съвсем съзнателно сте въвели контролирана биологична променлива — кръв — в константата — Милостта. Все пак не забравяйте, че тя остава извън формата на заклинанието; че тя е просто задействащ агент, катализатор. Според мен такава променлива в Милостта позволява на заклинанието да действа без влиянието на константата — Милостта. Сега разбрахте ли? Така верификационната мрежа получава не само дадената от Милостта сила, но и свободата, придобита чрез биологичната променлива, която й позволява да нараства както си пожелае, за да разкрие същинското си намерение и природа.
— Не ме гледай — обади се Кара в отговор на погледа на Зед. — Започне ли да говори така, аз само кимам и се усмихвам и чакам да започнат неприятностите.
Зед се усмихна кисело. Вдигнал ръка на хълбока си, направи няколко крачки, преди да продължи.
— За всичките си години живот за пръв път чувам подобно обяснение на верификационна мрежа. Доста необичайна гледна точка към проблема. най-притеснителното е, че по някакъв извратен начин звучи наистина логично. Не твърдя, че си прав, Ричард, но определено си струва да се замисли човек.
— Ако е така — намеси се и Натан, — излиза, че през всичките тези години сме се държали като деца, които си играят с огън.
— Само в случай че той е прав — додаде едва чуто Ан. — На мен ми се вижда доста смело твърдение.
Ричард огледа пак жената, застинала насред празното пространство, която за момента не можеше да се включи в разговора със свое становище.
— С чия кръв начертахте Милостта? — попита той.
— На Ничи — отвърна Натан. — По нейно предложение. Каза, че така се правело и че само така щяло да подейства.
Ричард застана с лице към тях.
— На Ничи — използвали сте кръвта на Ничи?
— Точно така — кимна Зед.
— Създали сте променлива… с нейната кръв… и сте я пъхнали вътре в нея?
— Освен че Ничи ни каза какво трябва да се направи — продължи Ан, — проучихме въпроса доста подробно и вярваме, че именно това е начинът да се инициира вътрешна перспектива.
— Сигурен съм, че сте прави — при нормални обстоятелства. След като на всички ви е известен правилният начин да се извърши подобно нещо, това би могло да означава само, че изопачаването е далеч по-различно от кой да е нормален проблем който би могло да се очаква да възникне в процеса на верификация. — Ричард прокара пръсти през косите си. — Би трябвало да е нещо… знам ли. Нещо невъобразимо.
Зед сви рамене.
— Значи наистина вярваш, че затварянето на Ничи вътре, при положение че символът е начертан с нейната кръв, би могло да създаде проблеми, така ли, Ричард?
Ричард закрачи напред-назад, прехапал долната си устна.
— Вероятно не би създало проблеми, ако заклинателната форма, която проверявате, беше чиста. Но тя не е. Тази форма е заразена от друга биологична променлива. Мисля, че използването на източника на контролната променлива, тоест Ничи, би могло да помогне на заразата да се развихри.
— Тоест? — не разбра Натан.
— Ами все едно да наливаш масло в огъня — продължи да крачи напред-назад Ричард.
— Според мен бурята развихря въображението ни — намеси се Ан.
— Каква е тази биологична променлива, която би могла да замърси верификационната мрежа? — попита Натан.
Ричард се обърна и се втренчи в линиите, като ги проследи по контурите на ужасяващата арка, която свършваше най-внезапно там, където би трябвало да бъде поддържана. Огледа празното пространство край извитата в очакване дъга.
— Нямам представа — призна накрая.
— Идеите ти са оригинални, Ричард — приближи се към него Зед, — и определено стимулират мисленето — в това няма спор. И е възможно да ни дарят с полезни прозрения, които да ни помогнат да разберем повече, отколкото бихме разбрали иначе. Но не всичко, което казваш, е така. В някои неща просто грешиш.
— Така ли? В кое например? — погледна го през рамо Ричард.
— Ами, първо, биологичните форми също биха могли да бъдат символни — сви рамене Зед. — Нима дъбовото листо не е биологично? Тази символна форма не ти ли е позната? Нима змията не може да бъде изразена чрез символ? Нима не бихме могли да изобразим чрез символ цялостна единица, като например дърво или човек?