Запита се дали ако знаеше всичко това, пак би настоявала да го направи. Сигурно — стига да имаше и минимален шанс да се помогне на Ричард.
Точно в този миг обаче не я занимаваше нищо друго освен болката. Толкова силна болка не бе изпитвала никога в живота си. Дори самият пътешественик по сънищата не й бе причинявал подобно страдание. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за това как да избяга от агонията. Петното, разляно върху заклинанието, бе толкова огромно, че за нея нямаше никакво съмнение, че бъде ли засегната от него, ще пострада фатално.
Ричард им бе посочил мястото, откъдето нещата бяха започнали да се объркват. Беше им разкрил фундаменталната грешка. Заразата, скрита вътре в заклинанието, раздираше Ничи. Тя усещаше как животът й се процежда през ужасния външен кръг на Милостта. Милостта, начертана със собствената й кръв, се бе превърнала в неин живот и щеше да бъде нейната смърт.
За известен период от време Ничи обитаваше в два свята, нито един от които не бе напълно реален за нея. И макар все още да имаше досег със света на живите, усещаше как личността й бавно пълзи към мрачната бездна отвъд.
И през цялото време светът на живота около нея губеше по мъничко от жизнеността си.
Искаше й се да се отърси от всичко това, да се отпусне във вечността на несъществуването — само и само болката да спре.
Макар да не можеше да помръдне, Ничи виждаше всичко в стаята — не с очите, а с дарбата си. Физическите страдания не й пречеха да разпознае в екзотичната гледка необикновено преживяване. Дарбата отваряше пред нея способност едва ли не за всеобщ поглед. Виждаше повече, отколкото й позволяваха очите. Въпреки болката съзнаваше цялостното величие на всичко наоколо.
Оттатък мрежата от зеленикави линии Ричард оглеждаше едно подир друго слисаните лица на останалите.
— Какво ви става? Веднага трябва да я измъкнете оттам! Ан понечи да се впусне в подробни обяснения, но Зед й направи знак да замълчи. След като се увери, че тя няма да заговори, съсредоточи вниманието си обратно върху внука си.
От плетеницата се откъсна поредната ивица, която начерта пътека през пространството. Ничи имаше чувството, че пробождат душата й със затъпена игла; ивицата светлина прониза всяко кътче на съществото й и я привърза още по-здраво към мрака на смъртта. Едва съумя да остане в съзнание. В момента й се стори далеч по-приемливо да се предаде.
Зед вдигна ръка към нея.
— Не можем да го направим, Ричард. Тези неща си имат свой ход. Верификационната мрежа преминава през поредица връзки и по този начин разкрива информацията за себе си. Започне ли верификационният процес, е невъзможно да го спреш. Трябва да стигне до края и да затихне от само себе си.
Ничи знаеше, че за жалост наистина е така.
Ричард стисна дядо си за ръката.
— Още колко остава? — Разтърси стареца като парцалена кукла. — Колко време отнема този процес?
Зед отвори насила пръстите на Ричард, за да освободи ръката си.
— За пръв път се сблъскваме с подобно заклинание. Трудно е да се каже. Но като гледам колко е сложно, не ми се вярва да отнеме по-малко от три-четири часа. Досега мина вече час, така че остават още няколко часа до завършването на процеса.
Ничи знаеше, че няма да издържи още няколко часа. Оставаха й броени минути, докато заразата я погълне и я всмуче завинаги отвъд воала, в света на мъртвите.
Струваше й се странно животът й да приключи по този начин. Тъй неочаквано. Тъй безлично. Тъй безсмислено. най-малкото би й се искало, като ще умира, поне да помогне на Ричард, или да стане след като се изясни, че са постигнали нещо. Щеше й се смъртта й да означава нещо за него.
Ричард вдигна очи към нея.
— Няма да издържи толкова. Трябва веднага да я извадим оттук.
Преодоляла болката и агонията, тя се усмихна вътрешно. До последен дъх. Ричард щеше да се бори до последен дъх срещу смъртта.
— Ричард — подхвана Зед, — умът ми не го побира как е възможно да знаеш нещо такова. Не, не че не ти вярвам, но не можем просто ей така да прекъснем една верификационна мрежа.
— Но защо?
— Как да ти кажа — въздъхна Зед, — истината е там, че изобщо нямам представа дали е възможно, но дори да е, никой не знае как да го направи. Стандартният верификационен процес си изгражда един вид защита, която предпазва от външна намеса. А в случая става въпрос за нещо още по-сложно и объркано.
— Все едно да се опитваш да слезеш от коня, докато препуска в галоп покрай пропаст — обади се високият Пророк. — Първо трябва да изчакаш коня да намали и да спре, в противен случай скокът ще завърши със смърт.