Спря се, забелязала на земята да лежи дебел клон. Вдигна го и опита здравината му. Изглеждаше стабилен. Замахна с него към една ела, при което се чу плътен звук. Беше малко по-тежък, отколкото й се искаше да мъкне, но поне нямаше да е с празни ръце.
Намали темпото и продължи да се придвижва, подтичвайки, като се стремеше замъкът да остане колкото се може по-далеч зад гърба й. Не знаеше дали ще открият липсата й веднага и нямаше представа дали Шеста може да я проследи, така както умееше какво ли не. Дали вещицата не би могла да се взре в съд с вода и да види къде се намира Рейчъл? Това я накара отново да се затича по-бързо.
В ранния следобед достигна до някакъв път. Стори й се, че води приблизително на север. Знаеше, че Ейдиндрил се пада натам. Не беше наясно дали е в състояние да стигне толкова далеч, но не се сещаше къде другаде може да отиде. Ако успееше да се върне в Кулата при Зед, той щеше да й помогне.
Така дълбоко бе потънала в мислите си, че дори не забеляза мъжа до момента, в който едва не се спъна в него. Вдигна поглед и видя, че е един от войниците на Императорския орден.
— А така, какво имаме тук? — възкликна онзи.
Щом посегна да я хване, тя замахна с всичка сила с тоягата и го удари през коленете. Той извика и падна на земята, като стискаше коляното си и ругаеше.
Рейчъл хукна презглава. Отново хвана еленовите пътеки и понеже беше по-дребна, й беше по-лесно да върви по тях, отколкото би било на едър мъж. Имаше чувството, че я преследва цяла група главорези, преминаващи с трясък през храстите. Чуваше отдалеч как мъжът, когото бе цапардосала, все още сипе ругатни и призоваваше другарите си да я хванат.
След като неочаквано излезе на едно сечище, задъхана и почти без сили, тя видя, че някакви мъже й препречват пътя. Скочиха едновременно към нея.
Тя свърна встрани и побягна. Изглежда, войниците я заобикаляха от всички страни. Изпадна в паника, без да знае как да им се изплъзне.
Чу как един от мъжете падна. Не се обърна да погледне, а продължи да бяга. Чу ново падане, кратък вик, който заглъхна. Зачуди се дали докато тичаха с бясна скорост, не пропадаха в дупки или просто си изкълчваха глезените, като се спъваха в пълзящи растения.
И друг мъж изохка. Тя се спря и се обърна само колкото да хвърли бърз поглед. Не беше падане, нито изкълчен глезен. Беше предсмъртен стон. Тя облещи очи в почуда. Още един изквича, все едно го колеха жив.
Рейчъл се озадачи в каква гора е попаднала и какви чудовища са пуснати в нея.
Тя се обърна и хукна. Хванеха ли я, нямаше никакъв шанс. Не знаеше какво точно става, но първо трябваше да се погрижи да не я хванат, в противен случай щяха да й прережат гърлото, задето ги бе вкарала в неприятности.
Изведнъж трима мъже се хвърлиха от храсталака с яростни викове. Чу се кратък писък и Рейчъл побягна с всички сили, обзета от страх. Обаче онези бяха с по-дълги крака и почти я настигаха.
Единият се закова на място. Рейчъл погледна през рамо и видя как онзи превива гръб, сякаш от болка. После мярна желязо, стърчащо от гърдите му. Другите двама се обърнаха, изненадващо нападнати в гръб.
Когато прободеният с меч тръгна да пада, Рейчъл остана с отворена уста пред гледката, която се откри зад него.
Беше Чейс в цялото си великолепие.
Тя не можеше да разбере какво става.
Двамата мъже го нападнаха. Чейс отвърна с бързи мощни удари, поваляйки и двамата на земята с такава лекота, все едно отстранява буболечки, но в същия миг от гората изскочиха още мъже. Тя видя неколцина здравеняци от Императорския орден, които атакуваха по-грамадния дори от тях граничен надзирател.
Рейчъл дотича обратно, когато Чейс започна битка с всички мъже едновременно. Щом уби един от едната си страна, онзи от другата му страна използва възможността да го нападне. Рейчъл му подкоси краката в гръб. Чейс се извърна и го прониза, а после посрещна ожесточената атака на цяла група мъже, всеки от които ръмжеше от усилие да повали този самотен здравеняк. Те стискаха зъби и пъхтяха, докато се мъчеха да хванат ръцете на Чейс, за да могат другите да го намушкат.
Рейчъл драпаше към тях с всички сили, но без резултат.
Когато един от мъжете падна мъртъв, тя грабна ножа от ножницата на колана му и начаса намушка в краката един, който се канеше да нападне Чейс в гръб. Той извика и се обърна. Чейс се справи с него за секунди.
Внезапно настана тишина, нарушена единствено от тежкото дишане на Рейчъл и Чейс. Другите лежаха мъртви.
Рейчъл стоеше втренчена в Чейс. Не можеше да повярва на очите си. Боеше се, че той може да изчезне като призрак.
Сведе поглед към нея и на лицето му се изписа типичната му прелестна усмивка.