Тази ужасна сянка е силата на Орден, отприщена от Сестрите на мрака. Те искат да затъмнят света на живота. Ан, Натан и Ричард са се готвили за погрешната битка. Това е битката, която той е предназначен да води.
Зед продължи да крачи замислен напред-назад. Накрая спря и се обърна към нея:
— Може би, Ничи. Може би. Ти си прекарала много повече време в изучаването на пророчества, отколкото аз. Може би в това, което казваш, има нещо. А може и да няма. Пророчеството, както обясни Натан, не подлежи на тълкуване по начина, по който ти току-що го обясни. То е средство за комуникация между пророци. То не може да бъде проучено, анализирано или разбрано от онези, които нямат пророческа дарба. Така както Ан и Натан може да са стигнали до прибързани заключения, без да разполагат с достатъчно информация, мисля, че и за теб е твърде рано да правиш такива заключения.
— Надявам се да си прав, Зед — кимна Ничи, съгласила се с довода му, — искрено се надявам. Това не е някакъв спор, който искам да спечеля. Казвам го само защото мисля, че трябва да имаме предвид последиците.
Той кимна.
— Но има и нещо друго, върху което трябва да се замислим — рече магьосникът. — Ричард не си пада много по пророчествата. Той е свободомислещ човек и те в известна степен го ограничават. В случая с Мрачния Рал — може би наистина той е бил фалшиво разклонение. Но ако беше спечелил, е имало пророчества, които са предвиждали също и подобна възможност. Противниците на пророчествата биха изтъкнали това, за да потвърдят, че Мрачният Рал представлява истинско разклонение. Сега може да се окажем върху едно от другите разклонения и то също да излезе фалшиво. За всяко нещо, в което иска да повярва човек, може да се намери и пророчество.
— Не съм сигурна — каза Ничи и прокара пръсти през косата си. — Може и да си прав.
Чувстваше се много уморена. Имаше нужда от малко сън. Може би тогава щеше да бъде в състояние да мисли по-ясно. Може би тревогата я караше да се впуска по фалшиви следи.
— На този етап е невъзможно да кажем със сигурност дали копията на „Книгата на преброените сенки“ — това, което аз намерих, и другото, което Ричард знае наизуст — са истински или фалшиви — заключи Зед.
— Тогава какво ще правим? — попита Ничи.
Зед престана да крачи напред-назад и я погледна.
— Ще си върнем обратно Ричард и той ще намери начин да спре тази заплаха.
Ничи се усмихна. Магьосникът имаше способността да я накара да се почувства по-добре и Е най-тежките моменти, също както правеше Ричард.
— Но ще ти кажа едно — рече Зед. — Преди да настъпи това време, ще е по-добре да разберем дали ключът, който той е запаметил, е истинският или е фалшивият.
Ничи затвори „Книгата на живота“, вдигна я и я пъхна под мишница.
— Трябва да изуча цялата тази книга от кора до кора. Трябва да разбера дали има начин да направя това, което Ричард ме помоли. Да извадя отново кутиите от играта или по някакъв начин да анулирам заплахата. За да постигна това, трябва да я изуча подробно, за да мога да се надявам, че ще бъда от полза за Ричард и да му помогна да намери отговора на всичко това.
— Това е тежък труд — изпитателно я изгледа Зед. — Ще отнеме много време. Разтълкуването на една толкова сложна книга може да отнеме месеци. Мога само да се надявам, че ще имаме толкова време. Трябва обаче да кажа, че съм съгласен с теб. Мисля, че трябва да започнеш веднага.
Ничи пъхна отново книгата в джоба си.
— Прав си. Тук може да има някои книги, които биха могли да помогнат. Ако се сетя за някоя, ще ти кажа. От това, което съм видяла досега, има технически въпроси, за които може би ще ми трябва помощ. Ако стигна до задънена улица, ще поискам помощта на Първия магьосник.
— Ще я имаш, скъпа — усмихна се Зед. Тя му се закани с пръст.
— Обаче ако измислиш начин да намерим Ричард, ще е по-добре да ми кажеш веднага.
Зед широко се усмихна. — Съгласен.
— А какво ще стане, ако не намерим Господаря Рал? — попита Кара.