Един ден, след един особено бурен мач, който спечелиха със силна тактическа игра, Скалата остана дълбоко озадачен от факта, че Ричард се е оставил така лесно да го хванат. най-накрая Ричард му призна истината за случилото се.
В първия момент Скалата не му повярва. Ричард му каза, ако иска, да попита Змийското лице. Скалата наистина го попита и се увери, Ричард казва истината. Скалата ценеше високо свободата и мислеше, че си струва човек да се бори за нея. Горе-долу по това време той поиска да стане дясно крило на Ричард.
Някога Ричард бе давал израз на гнева си чрез Меча на истината; сега го правеше чрез брока и играта на Джа’Ла. Дори собственият му отбор, колкото и да се радваха, че им е капитан, до известна степен се страхуваха от него. Всички без Скалата. Той не се боеше от Ричард. Споделяше неговия стил на игра — играеше така, все едно беше въпрос на живот и смърт.
За някои от противниците им, излъчени от средите на войските на Императорския орден, които имаха твърде високо самочувствие, беше точно така. Изобщо не беше необичайно някои от играчите, особено противници на отбора на Ричард, да бъдат сериозно ранени или дори да умрат по време на мач. Един от играчите от отбора на Ричард издъхна на терена. Получи удар по главата с тежката брока, докато гледаше в друга посока. Броката му счупи врата.
Ричард не бе забравил как вървяха по улиците на Ейдиндрил с Калан и гледаха как децата играят Джа’Ла. Той им измисли по-леки топки, вместо тежката брока, за да не се наранят. Сега всички тези деца бяха избягали от Ейдиндрил.
— Това място ми се вижда доста кофти за нас, Рубен — пророни вяло Скалата, докато гледките от лагера се нижеха покрай малкия им прозорец. Звучеше нетипично омърлушен. — Отвратително място за един роб.
— Ако се мислиш за роб, наистина ставаш такъв — каза му Ричард.
Скалата се обърна и го изгледа продължително.
— Тогава аз не съм роб, Рубен.
— Браво на теб, Скала — кимна Ричард.
Мъжът продължи да оглежда безкрайния бивак, който се точеше пред очите му.
Вероятно никога не беше виждал нещо подобно през живота си. Ричард помнеше собственото си учудване, когато за първи път остави родната си Еленова гора, за да открие какво има отвъд нея.
— Ще погледнеш ли за малко? — каза Скалата с нисък глас, вперил поглед през решетките.
На Ричард не му се гледаше.
— Какво има?
— Видях едни войници, които не приличат на останалите. Изглеждат по един и същи начин — с по-добри оръжия, по-добре спретнати, по-яки. Направо свирепи. Всеки им прави път. — Скалата се извърна и погледна Ричард през рамо. — Май императорът идва да ни види. Иска да види противниците на своя отбор, докарани за турнирите. По описанията, които съм чувал, съм готов да се обзаложа, че тия здравеняци охраняват не друг, а самия Джаганг.
Ричард се доближи до малкия отвор, за да погледне. Сграбчи решетките, притиснал лице в тях, за да види по-добре обръча от стражи и охранявания от тях човек.
— Изглежда, че наистина е император Джаганг — каза Ричард на Скалата.
Императорът гледаше на другата страна, към други отбори по Джа’Ла, съставени от войници на Императорския орден. Те, разбира се, не бяха заключени в железни клетки. Джаганг ги гледаше как гордо маршируват в редици, понесли знамената на отборите си.
И тогава я видя.
— Калан!
Тя обърна глава в посока на гласа му, без да знае откъде идва. Ричард стискаше така здраво решетките, че можеше да ги огъне. Въпреки че тя не беше далече, той си даде сметка, че вероятно не може да го чуе при цялата тази гюрултия. Навсякъде бе пълно с мъже, които надаваха одобрителни викове за парада на маршируващите отбори.
Дългата й коса се спускаше разрошена върху пелерината й. Ричард помисли, че сърцето му ще експлодира в гърдите.
— Калан!
Тя пак извърна глава към него.
Погледите им се срещнаха. Той беше вперил поглед право в зелените й очи. Щом Джаганг започна да се оглежда, тя моментално се обърна в противоположна посока. Той се обърна с нея.
И в следващия миг тя изчезна, скрита зад мъжете и каруците, и конете, и палатките, отдалечаваща се в далечината.
Ричард се отпусна на решетките задъхан.
Скалата седна до него.
— Какво има, Рубен? Изглеждаш така, все едно си видял призрак да се разхожда сред всички тези мъже.
Изцъклил очи, Ричард не можеше да отмести погледа си.
— Видях жена си. Скалата се изсмя дръзко.
— Искаш да кажеш, че си видял жената, която ще пожелаеш да бъде с теб, когато спечелим? Командирът обеща, ако победим императорския отбор, да ни даде да си изберем по някоя. Ти какво, харесал си си някоя ли?