Рей Бредбъри
Призраците на новото
Не бях ходил в Дъблин от години. Обикалях целия свят — навсякъде без Ирландия — и ето че по-малко от час след пристигането ми в „Роял Хайберниън“ телефонът звънна. Самата Нора, Бог да я благослови!
— Чарлз? Чарли? Чък? Богат ли си най-сетне? И богатите писатели купуват ли прочути имения?
— Нора! — Разсмях се. — Няма ли да се научиш да казваш здрасти?
— Животът е прекалено къс за здрасти, а сега няма време дори и за подобаващо довиждане. Би ли могъл да купиш Грайнуд?
— Нора, Нора, какви ги говориш? Фамилната ви двестагодишна къща? Какво ще стане с ирландския светски живот, купони, питиета, клюки? Не можеш да зарежеш всичко това!
— Мога и ще го направя. Ох, имам купища пари, дето ме чакат под дъжда в този момент. Но, Чарли, Чарлз, в момента съм сама в къщата. Прислужниците избягаха да помагат на Ага. И тази вечер, Чък, се нуждая от писател, който да види Призрака. Настръхна ли ти кожата? Ела. Имам тайни и дом за раздаване. Чарли, ох, Чък, Чарлз.
Щрак. Тишина.
След десет минути колата ми вече ревеше между зелените хълмове към синьото езеро и тучните ливади на прочутия дом на име Грайнуд.
Отново се разсмях. Милата Нора! Каквито и да ги дрънка, сигурно в момента купонът е в разгара си и предстои поредният чуден катаклизъм. Сигурно Бърти е долетял от Лондон, Ник от Париж, Алисия със сигурност се е домъкнала от Голуей. Някой кинорежисьор, хванат в последния час, ще скочи с парашут или ще долети с хеликоптер — съмнителен тип с тъмни очила. Марион ще се появи с трупата си пекинези, които редовно се напиват и разболяват повече от него.
Настроението ми се повиши още повече. Натиснах газта.
Към осем ще си добре подреден, помислих си, преди полунощ ще бъдеш зашеметен и ще заспиш от блъскането на тела, ще дремеш до обед, а после ще те чака неделна вечеря с чай. Някъде между всичко това ще има рядка игра на музикални легла с ирландски и френски графини, лейди и домъкнати от Сорбоната специализанти по животинско изкуство, някои с мустаци, други без, а до понеделник ще има цели десет милиона години. Във вторник сигурно ще пътувам внимателно обратно към Дъблин, тялото ми ще бъде като някакъв огромен болен мъдрец, намъдрувал се с жени и изпълнен с болезнени спомени.
Трепнах, когато си спомних как ме замъкнаха за първи път у Нора. Тогава бях на двайсет и една.
Една побъркана стара херцогиня с напудрени бузи и зъби на баракуда ме бе насилила да подгоня една спортна кола по същия този път преди петнайсет години, като през цялото време надвикваше рева на двигателя и вятъра.
— Ще ти хареса менажерията и градината на Нора! Приятелите й са зверове и укротители, тигри и котенца, рододендрони и мухоловки. В потоците й има студена риба и разгорещена пъстърва. Има огромна зимна градина, в която добичетата растат по-големи от обичайното, насилствено хранени с вълшебен въздух. Отиваш у Нора в петък с чисто бельо, а в понеделник ще бъдеш омотан в мокри кални чаршафи и ще имаш чувството, сякаш междувременно си вдъхновил, нарисувал и преживял всички изкушения на Бош, всички адове и страшни съдилища! Поживей у Нора и ще ти се струва, че живееш в топлата буза на великан, непрекъснато хранен и поен. Ще минеш като храна през имението й. И чак когато бъде изцедена и последната капка от сладко-киселия ти сос и мозъкът от младите ти кости бъде изсмукан, ще бъдеш изхвърлен на студена затънтена гара, самичък в дъжда.
— Да не съм покрит с ензими? — надвиках аз рева на мотора. — Никой дом не може да ме направи на пух и прах, нито пък да се нахрани от първородния ми грях.
— Глупак! — разсмя се херцогинята. — До неделя сутрин ще сме видели по-голямата част от скелета ти!
Излязох от спомена с излизането от гората на един живописен склон и намалих, защото самото триене на красотата забави сърцето ми, ума, кръвта и наред с това — натиска на крака ми върху педала.
Отпред, под синьото като езеро небе, до синьото като небе езеро, се простираше домът на Нора, огромното имение Грайнуд. Беше се разположило сред най-заоблените хълмове, край най-високите дървета в най-гъстата гора в цяло Ейре. Кулите му бяха издигнати преди хиляди години от незапомнени народи и невъзпети поради отдавна забравени причини архитекти. Градините му бяха цъфнали за първи път преди петстотин години, сред стари гробници и крипти се виждаха пръснатите пристройки, останали от някаква съзидателна експлозия отпреди два века. Тук манастирската зала е била превърната в конюшня на аристократите, там се виждаха нови постройки, издигнати преди деветдесет години. Край езерото се виждаха руини на ловджийска хижа, където подивели коне могат да се хвърлят през ментовите сенки и да потънат в зелените треви край още по-студени езерца, мяркаха се самотни гробове на дъщери, чиито грехове били тъй страшни, че били прогонени дори в смъртта си в пустошта, оставени да потънат без следа в сумрака.