— Рибънс. Джеръм Рибънс.
— Знам, че се притесняваш, дето този Рибънс ти се губи, но трябва да изчакаш да видиш какво ще стане. Ако се намесиш прекалено грубо, той ще си помисли, че си тръгнал подире му, защото е прецакал удара, и няма да го видиш повече.
— Това е нещо, което не може да чака — каза Маркъс. — Задигнатото от Рибънс и Морено е извънредно опасно.
— Парите са опасни?
— Да, парите. Става дума за пари в брой. Без отличителни знаци, чисто нови, с поредни номера, автентични банкноти, пуснати в обращение от Федералния резерв. Доставени от Вашингтон до клон на Федералния резерв във Филаделфия, за да се разпределят между казината на Южен Ню Джърси. Имам предвид банкнотите, Джак.
— Какво им е на банкнотите?
— Федерална пратка. Още с федерален маркер — заяви той.
4
Федерален маркер.
Две думи, които никой не би желал да чуе.
Особено аз, макар никога през живота ми да не ми се е налагало да се разправям с федерални пратки. И маркери. Защото федералният маркер е черешката върху тортата на доведената до абсурд обсебеност на банките от сигурността на паричните доставки. Става дума за начина, по който Федералният резерв превозва пари в брой. След като Бюрото за гравиране и печат във Вашингтон отпечата партида банкноти, машина ги сортира на стекове от по хиляда къса, като всеки стек се разделя на пачки от по сто банкноти. Накрая всичко се вакуумира в термофолио, за да се пренася по-лесно. Всеки ден Бюрото печата по половин милиард долара. Само фолиото, в което ги опаковат, струва милиони годишно, понеже става дума за петстотин тона хартия. Чрез вакуумирането обемът може да се намали с до една четвърт, което означава по-ефективен транспорт. След като парите са опаковани, ги товарят на камиони, които ги откарват в Министерството на финансите. Там ги сканира компютър, който записва серийните им номера и ги вкарва в базата данни. Така парите стават законно платежно средство. От там същите возила ги разнасят до единайсетте банки на Федералния резерв. В банките парите се сканират повторно, товарят се на други коли и се разпределят между по-малки банки по целия свят. Банките получатели ги сканират трети път, след което разрязват фолиото и ги пускат в обращение сред масите. Но не всичко е инфлация. Федералният резерв заменя остарели и износени банкноти с нови, така че количеството пари в обращение остава приблизително едно и също, плюс-минус няколко процента годишно. Старите банкноти се събират от по-малките банки, изпращат се до по-големите и се откарват обратно в Министерството на финансите, където се нарязват на парчета и се изгарят. Затворен цикъл.
За хора като мен шейсеттонна пратка току-що отпечатани стодоларови банкноти звучи като нещо твърде красиво, за да е вярно. И си е така. Никой досега не се е наемал да обере камион на Федералния резерв, камо ли да е успял. Чак такива балами няма. Това е нещо, което не може да се направи. Причината е, че държавата не дава пет пари какво ще се случи с парите, докато са в движение. Разбира се, изпращат въоръжена охрана с всяка пратка, използват празни бронирани камиони за отвличане на вниманието, но в момента, когато преценят, че лошите са на път да успеят, просто запалват товара. Да го кажем по-кратко: Федералният резерв плаща на държавата десет цента за всеки отпечатан долар, с което по същество покрива цената на мастилото и хартията. Ако парите изгорят, това не се отразява на баланса. Банката губи само хартия. Тогава просто поръчват нова партида в печатницата, а по-малките банки се примиряват, че още известно време ще въртят овехтелите банкноти. А ако парите все пак бъдат откраднати и крадците се измъкнат някак, всеки изгубен долар ще повиши инфлацията.
Разбира се, два-три милиарда не са кой знае какво в сравнение с брутния вътрешен продукт на страната, но и най-малката инфлация подкопава доверието в американската валута. Новината за обира ще стигне от Бостън до Бангладеш за часове. А след като се разчуе, че в системата има пробив, всяка банда в страната ще почне да напада камиони на Федералния резерв. Едно подхлъзване, и Чичо Сам ще си навлече куп бели на главата.