Телефонът иззвъня отново. Беше онзи специален звън. Човекът от другата страна не понасяше закъснения, още по-малко некадърност, а за провал не можеше да става и дума. Репутацията му се градеше върху страха — тоталния, всепроникващ страх, който караше коленете дори на федералните агенти да омекват, а убийците и изнасилваните превръщаше в послушни деца. Плановете му винаги бяха изпипани до най-малката подробност и той очакваше да бъдат изпълнявани със същата прецизност. Възможността за провал дори не се обсъждаше. Рибънс не познаваше жив човек, който да се бе издънвал пред него. Може би имаше и такива, но във всеки случай не бяха сред живите.
Рибънс погледна телефона, който се бе свлякъл под предната седалка, пресегна се и прекъсна с палец повикването.
Опитваше се да се съсредоточи върху маршрута за бягство, но мислите му се въртяха около онази синя къщичка до водата. През мъглата на дрогата той едва ли не вдъхваше миризмата на старата постройка във викториански стил, върховете на пръстите му усещаха грапавата излющена боя. Първият му собствен дом. Представата за него не напускаше съзнанието му, подобно на защитна броня срещу болката от куршума, заседнал в гърдите му. Щеше да се справи. Трябваше. Нямаше избор.
Беше шест и две.
Само две минути бяха минали след този шибан час в тази шибана сутрин, а полицията вече бе вдигната на крак и го гонеше. Новината за обира положително бе стигнала до пътните патрули и до ФБР. Четири трупа. Над един милион долара задигнати. Повече от сто гилзи по уличното платно. Готови вестникарски заглавия.
Шест и две шибани минути в шибаната сутрин, а полицията вече будеше инспекторите си по телефона.
Но трябваше да минат още цели два часа, преди някой да събуди мен.
1
Пискливият, дразнещ сигнал за входящ имейл отекна като електрически звънец в главата ми. Събудих се рязко и веднага посегнах към пистолета. Поех няколко пъти дълбоко въздух, докато очите ми се адаптират към бледата светлина от мониторите на охранителните камери. Погледнах към перваза на прозореца, където бях оставил ръчния си часовник. Небето навън беше черно като мастило.
Извадих пистолета изпод възглавницата и го сложих на нощното си шкафче. Дишай нормално, заповядах си аз.
Когато се успокоих, прегледах мониторите. В асансьора и на стълбищната площадка нямаше никой. Също и на стълбището и във фоайето на сградата. Единствената будна душа беше нощният пазач, който изглеждаше прекалено погълнат от книгата си, за да забележи каквото и да било друго. Сградата беше стара, десететажна, а аз живеех на осмия етаж. Апартаментите се даваха под наем, главно през зимния сезон. Сега половината бяха празни, а в останалите никой не си даваше труда да става толкова рано. Всички или спяха, или бяха заминали някъде за лятото.
Компютърът ми отново изписука.
От двайсетина години насам се занимавам с въоръжени грабежи. Параноята е част от професията ми, каквито са и купчинката фалшиви паспорти и пачките стодоларови банкноти в най-долното чекмедже на шкафа до леглото. Захванах се с този бизнес още в юношеските си години. За начало обрах няколко банки, понеже си мислех, че тръпката ще ми допадне. Не съм кой знае какъв късметлия; не твърдя, че съм и най-умният, но досега никога не съм бил залавян и разпитван и нито веднъж не са ми снемали отпечатъци от пръстите. Много съм добър в занаята. Ако съм оцелял, то е, защото винаги съм бил извънредно внимателен. Живея сам, спя сам, храня се сам. Нямам доверие на никого.
На света има може би трийсетина души, които знаят за съществуването ми, а и едва ли всички допускат, че съм още жив. Аз съм много затворен човек, и то не защото така ми харесва, а по необходимост. Нямам постоянен телефонен номер и не получавам писма. Нямам и банкова сметка, нито дългове. За всичко плащам в брой, а когато това е невъзможно, използвам набор от черни фирмени карти „Виза“, всяка регистрирана на името на различна офшорна компания. Единственият начин да се свържете с мен е да ми пратите имейл, макар да няма никаква гаранция, че ще отговоря. Всеки път когато се местя в друг град, сменям адреса на електронната си поща. Когато започна да получавам съобщения от непознати или такива, които не носят важна информация, изпичам харддиска на компютъра си в микровълновата печка, слагам някои неща в един сак и започвам отначало.