Тимъти Зан
Призрак от миналото
ГЛАВА 1
Плавно, безшумно, като бледа искрица в мрака се носеше имперският звезден разрушител „Химера“ в пространството. Празнота, необятна тъмнина… Безброй светлинни години имаше до първите островчета, най-близките галактически звездни системи от границата между световете по Външния ръб и Незнайния космос, в самия край на Империята. На жалките останки от някогашната Империя.
Изправен пред една от страничните наблюдателници на „Химера“, адмирал Пелаеон, върховен командващ имперската флота, се взираше в празнотата отвън. Раменете му бяха приведени под товара на много години — твърде много години, твърде много битки и поражения. Вероятно екипажът на мостика усещаше същото бреме. Звуците зад гърба му днес несъмнено бяха по-приглушени от обикновено. Но може би причината бе само отдалечеността им.
Така е, друга причина не можеше да има. Екипажът на „Химера“ бе най-добрият в цялата флота. Офицерите и матросите на Империята никога не се предаваха.
Приближиха колебливи стъпки.
— Адмирале — тихо прозвуча гласът на капитан Ардиф. — Готови сме!
За миг командващият се върна десет години назад, в друг подобен момент. Тогава от мостика на „Химера“ двамата с върховния адмирал Траун наблюдаваха последните изпитания на прототипа на маскировъчния щит, който Траун бе открил сред трофеите на императора в планината Тантис. Въпреки страховете, които лудият джедай клонинг Хоръс Кбаот му вдъхваше, Пелаеон помнеше какво вълнение бе изпитал в оня миг заради новия живот и новата сила, влети от върховния адмирал на Империята.
Но планината Тантис я нямаше. Погина, унищожена от агенти на Новата република, както и от лудостта и предателството на самия Кбаот, а върховният адмирал Траун не беше вече сред живите. И Империята умираше. Пелаеон с усилие прогони спомените. Имперските офицери не се предават.
— Благодаря — каза той на Ардиф. — Започнете по ваша преценка, капитане!
— Да, сър! — Ардиф махна на бойния координатор в левия трап. — Подай сигнал за атака! — нареди той.
Координаторът потвърди и препредаде заповедта. Пелаеон отново се вторачи през илюминаторите…
В следващия миг осем изтребителя клас „Хищна птица“ се зададоха в стегнат строй. Машините прелетяха съвсем близо до командната надстройка на „Химера“, сметоха с маломощен бластерен огън предния й ръб и плавно се разпръснаха в осем различни посоки. Отдалечаваха се, въртейки се около оста си, и поддържаха стрелбата, докато излязоха от близката зона на атака на звездния разрушител. После направиха широк завой, обърнаха се и се престроиха.
— Адмирале? — обади се Ардиф в очакване на заповед.
— Да ги пуснем още веднъж, капитане — отвърна върховният командващ. — Колкото повече данни натрупа „Пророк“, толкова по-успешно ще действа — той улови погледа на един от офицерите в трапа. — Какви са щетите?
— Леки поражения по предния ръб, сър — докладва офицерът. — Унищожени са няколко сензора, а пет турболазерни оръдия остават без насочване.
— Прието — естествено, теоретичните щети бяха изчислени с предположението, че „Хищни птици“ използват цялата огнева мощ на крайцерските си турболазерни оръдия. Като по-млад Пелаеон много обичаше такива военни симулации и не пропускаше възможност да си поиграе с техниката и разни тактически схеми без рисковете на истинската битка. С годините тръпката се изгуби. — Румпел на двайсет градуса към щирборд! — заповяда той. — Кръстосан огън от щирбордовите турболазери при следващата атака.
В стегнат строй изтребителите отново се носеха срещу имперския флагман. Шлюзовете на турболазерните оръдия се отвориха, залповият огън удари в дефлекторните щитове на хищните птици. Няколко секунди противниците се обстрелваха, после изтребителите развалиха строя, разлитайки се като разтворени пръсти. Докато се отдалечаваха под и над звездния разрушител, продължиха да го обстрелват, устремени към безопасно разстояние.
— Данни за щетите? — попита Пелаеон, без да се обръща.
— Унищожени три турболазерни батареи на щирборда — извика в отговор офицерът. — Загубени един прожектор на прехващащ лъч и две йонни оръдия.
— Поражения при противника?
— Един от изтребителите би трябвало да е загубил дефлекторния си щит, на два други е намалена огневата мощ на турболазерите.
— Това трудно може да се нарече поражение — промърмори Ардиф. — Разбира се, заданието не е съвсем справедливо. Толкова малки и манаврени кораби не разполагат нито със защитата, нито с огневата мощ, които им приписваме.
— Ако искате справедливост, организирайте турнир по кегли — язвително му отвърна Пелаеон. — Не я търсете във военното дело.