Люк се намръщи и отново съсредоточи вниманието си върху кръстосвача. Преди миг бе решил да не използва пълната мощ на Силата срещу пиратите и сега сякаш напрежението в съзнанието му отчасти бе отслабнало.
И изведнъж в съвсем краткото затишие преди схватката с корсарите Скайуокър долови нещо особено в големия кораб отпред, усещане, каквото не бе изпитвал от дълго време… Арту изсвири предупредително.
— Да — каза джедаят и прогони странното чувство от съзнанието си. Двата корсаря бързо приближаваха, като единият водеше, а другият го следваше леко вляво. — Планът е следният — обърна се Люк към малкия дроид отзад: — Щом дам заповед, включваш на пълна мощност горния десен двигател и двата леви спирачни вентила. След четири секунди затваряш вентилите и форсираш докрай всички двигатели. Разбра ли?
Дроидът изсвири утвърдително. Люк постави пръсти на бутоните на протонните торпеда и се присегна със Силата към мислите на двамата пилоти не за да ги контролира или да ги отклони, а просто за да усети потока на мислите им, и зачака…
— Сега! — каза Скайуокър на Арту.
Внезапният рев на двигателите погълна чуруликането на дроида и след секунда изтребителят на Скайуокър се завъртя лудешки около оста си. Притворил очи, джедаят остави Силата да избере момента, в който да натисне бутоните…
В следващия миг ускорението отново го притисна към седалката. Изтребителят му пое по нова траектория, неохотно изправяйки се след въртенето. Люк премига от замайването и се озърна за корсарите.
Маневрата бе успяла. Съсредоточени върху гандерското му завъртане в опит да предугадят посоката, в която щеше да поеме след спирането, двамата пилоти, изглежда, късно забелязаха протонните торпеда.
— Люк? — прозвуча гласът на Хан. — Те май се омитат.
Скайуокър отново обърна машината си. Кръстосвачът се бе устремил към дълбокия космос, следван от двата крайцера, единият сериозно засегнат.
— Арту, чакам оценка за пораженията — нареди Люк и превключи интеркома си на една от официалните честоти на Новата република. — Транспортен, говори изтребител АА-589 на Новата република. Какво е състоянието ви?
— Много по-добро, отколкото изглеждаше преди няколко минути — бързо дойде отговорът. — Благодарим за помощта, изтребител. Вие с приятеля ти нуждаете ли се от помощ?
Оценката на Арту за пораженията излезе на екрана.
— Не, при мен е наред — отвърна Люк. — Хан?
— Нямам проблеми — отвърна и зет му. — Ще ви придружим до долу, ако искате.
— Добра идея — отвърна капитанът на транспортния кораб. — Благодаря още веднъж.
Двата транспортни кораба отново поеха към Ифигин. Завъртайки изтребителя си по техния курс, Люк отново превключи на вътрешна честота.
— Като едно време — кисело каза той на приятеля си.
— Да — отвърна пилотът на „Хилядолетен сокол“. В гласа му се долавяше смущение. — Успя ли да видиш някакви знаци по пиратските кораби?
— По корсарите нямаше никакви — отговори Скайуокър. — Не можах да се приближа достатъчно до другите, за да ги разгледам. Защо? Смяташ, че може да не са били пирати ли?
— Пирати бяха — каза Соло. — Работата е, че те обикновено обичат да рисуват разни работи по корабите си, за да плашат жертвите си и те да се предават без бой. Когато са без обозначения, това обикновено означава, че действат за друг.
Люк погледна към светлините от двигателите на товарните кораби наоколо, които бавно възобновяваха движението си. От безбройните какви ли не товарни кораби от стотици различни светове пиратите бяха избрали да ударят два от транспортните кораби на Новата република.
— Капери? — предположи джедаят. — Наети от Империята.
— Много вероятно — угрижен се съгласи Хан. — Интересно от коя шайка бяха?
— И откъде Империята има средства да ги наема? — замислено добави Люк. Присягайки се със Силата, той отново усети онази странна тръпка, която бе дошла при него от кръстосвача. — Помня цената, която според Лея искали каперите, когато съюзът ги наемаше да нападат имперските кораби. Никак не са евтини.
— Особено добрите — изсумтя Хан. — Е, тази сбирщина не беше от най-блестящите.
— Не съм сигурен … — отвърна Скайуокър и концентрира цялото си внимание върху спомена за странното усещане. Така е, нещо такова беше усещал и преди. И изведнъж… — Може и да греша, Хан — каза той, — но мисля, че на борда на кръстосвача имаше клонинги.