Интеркомът онемя за известно време.
— Сигурен ли си?
— Усещането беше същото, както когато гонехме войниците клонинги на върховния адмирал Траун около флотата Катана.
Зет му шумно въздъхна:
— Гледай ти! Чудех се къде Империята криеше клонингите през последните десет години. Мислех, че сме унищожили огромната част.
— И аз — каза Люк. — Може да са направили нова фабрика за клониране.
— Ободряваща идея! — възкликна Соло. — Хайде да решаваме проблемите един по един. След като свършим тук, ще поръчаме на разузнаването да събере информация за пиратите.
— Май имам впечатлението, че разузнаването няма големи успехи в откриването на пиратските шайки по Външния ръб.
— Така е — призна Хан. — И сътрудничеството ми с Независимите вносители и износители също не е от най-успешните.
— Май ще ни е нужен някой с добри връзки във Външния ръб — Скайуокър се поколеба. — Например Талон Карде…
Последва кратка пауза.
— Не си много уверен — подхвърли Соло. — Проблеми ли си имал с него?
— Не — отвърна джедаят. По-добре да не беше споменавал това име. — Просто… не, не, нищо!
— Ще се опитам да позная. Мара?
Люк се намръщи.
— Нищо, Хан.
— Така да бъде — успокои го Хан. — Щом свършим тук, се върни на Йовин и продължи с работата си. Ние с Чуй ще се видим с Карде. Става ли?
— Да — отвърна Люк. — Благодаря.
— За нищо. Хайде сега да идем да поговорим още малко с диамалците и да видим дали тази случка не е променила донякъде становището им за охраната на Новата република.
— Да видим — Люк се поколеба. — Хан, какво не харесват у мен диамалците? Трябва да знам.
От другата страна настъпи кратка пауза.
— Ами ще ти го кажа така… нямат ти доверие.
— Защо?
— Защото си твърде силен — отвърна Соло. — Поне според тях. Твърдят, че всички джедаи, които владеят Силата колкото теб, накрая неизменно се увличат от Тъмната страна.
В стомаха на Скайуокър се загнезди неприятно усещане.
— Ти смяташ ли, че имат право?
— Люк, нищо не разбирам от тези работи — възрази приятелят му. — Виждал съм те да правиш разни чудновати неща и признавам, че понякога това ме притеснява. Но кажеш ли, че владееш положението, за мен ще е достатъчно. Преди малко със сигурност не се увлече.
— Не, не се увлякох — предпазливо се съгласи Люк. Хан беше прав. — На няколко пъти в миналото наистина съм се увличал.
Всъщност не няколко, а много пъти.
Но само когато беше необходимо и само за постигането на голяма и достойна цел. Мощта му в Силата многократно бе спасявала неговия живот, живота на Хан и на много други. В нито един от тези случаи не бе имал друг избор.
И все пак…
Люк погледна през капака на пилотската си кабина към далечните звезди. И все пак Оби Уан Кеноби, първият му учител в Силата, могъщ джедай, който се бе оставил да бъде покосен от меча на Дарт Вейдър на първата „Звезда на смъртта“, вместо да помете тъмния господар и щурмоваците с един замах, бе направил друг избор.
И Йода, който притежаваше най-дълбокото проникновение в Силата в съвременната история… Ако настоящото равнище на познанията на Люк бе някакъв показател, Йода със сигурност е можел сам да победи императора, но старият майстор джедай бе предпочел да остави тази задача на младия Скайуокър и Бунтовническия съюз.
И Калиста. Жената, която обичаше… която избяга от него, защото силата му понякога я плашеше.
— Виж, Люк, това може да не означава нищо — прекъсна мислите му Хан. — Знаеш какви могат да бъдат разбиранията на чуждоземците.
— Да — промърмори джедаят.
Той потръпна. Образът на смеещия се император отново се появи пред очите му.
Но както каза Хан, едно по едно. Скайуокър вдигна носа на изтребителя, нареди се в строй за ескорт до двата транспортни кораба и пое към планетата.
ГЛАВА 3
От няколко минути неспирният бриз на уейландските гори галеше косата на Лея Органа Соло. Тя се бе загледала в златистия протоколен дроид, който нервно трепкаше пред нея. Малко неща в галактиката можеха да я накарат да загуби дар слово, хладно си помисли. Съпругът й Хан Соло, баща на трите й деца, явно бе едно от тях.
— Какво е направил? — попита Лея.
Въпросът, разбира се, беше риторичен. Може би го зададе просто за да се увери, че не е забравила да говори. Трипио или не разбра, или не посмя да рискува да попита нещо неуместно.
— Замина с Чубака за Ифигин, ваше височество — повтори дроидът с нещастен глас. — Тръгнаха преди няколко часа, малко след като вие потеглихте на обиколката си. Опитах се да ги спра, но той не ме послуша. Моля ви, не ме деактивирайте.