Выбрать главу

Лея си пое внимателно дъх и призова Силата, за да се успокои. Всъщност не бе толкова ядосана, колкото изглеждаше. Опита се да разсъди. Хан сигурно вече бе стигнал до Ифигин и се бе включил в диалога между делегациите на диамалците и ишорците. Тя можеше да излети с един от корабите на почетната си гвардия и да се обади на съпруга си да обяви, че се оттегля от преговорите до пристигането й. Можеше да остави децата, ногрите щяха да се грижат за тях, докато се върнеше с Хан. А можеше и да се обади на президента Гаврисом и да го помоли да изпрати някого, за да поеме преговорите.

Но всичко това означаваше явно дискредитиране на мъжа й. Едва ли така щеше да повиши и бездруго ниското мнение на диамалците за Новата република. Всеки опит да се намеси в действията на Хан почти със сигурност би усложнил нещата. Освен това той беше от героите на бунта и това значеше нещо и за Диамала, и за Ишори. Години наред съпругът й я бе наблюдавал как води преговори, и не може да не бе усвоил това-онова.

— Още нещо… — колебливо се обади отново Трипио. — Капитан Соло проведе разговор, преди двамата с Чубака да заминат. Май беше с господаря Люк.

Лея се усмихна криво — за пръв път, откакто Трипио й бе съобщил новината. Трябваше да се досети, че Хан не се е впуснал сам в това начинание. Беше помамил и брат й да тръгне с него. Дроидът чакаше все така неспокойно.

— Не се притеснявай, Трипио — успокои го тя. — Никой не може да спре Хан, ако нещо му влезе в главата. Ще се оправят двамата с Люк.

Дроидът въздъхна облекчен.

— Благодаря, ваше височество — сковано измърмори той.

Лея се обърна и погледна назад към другия край на поляната. Най-малкият й син Анакин бе клекнал до един от елегантните въздушни плъзгачи на току-що пристигналата група. И оттук се долавяше смесицата от сериозност и вълнение в гласа на осемгодишното дете, което разпитваше за машината пилота ногри. Застанали малко по-встрани, до един от скутерите, ескортирали въздушните плъзгачи, близнаците Джейсън и Джейна гледаха по-малкия си брат снизходително като по-големи с цяла година и половина и съответно по-умни. Наоколо се виждаха и ниските сиви фигури на ногрите, придружаващи трите деца. Дори тук, току до селището си, те бяха постоянно нащрек за опасности. Лея вдигна поглед към гората зад тях. Над върховете на дърветата се извисяваше върхът на планината Тантис.

— Добре дошла отново, лейди Вейдър — дочу тя дрезгаво мяукане.

— Боже мили! — подскочи стреснат Трипио.

Само дългият опит и владеенето на Силата й помогнаха и тя да не направи същото. Беше почти невъзможно човек да чуе ногрите дори когато изобщо не се стараеха да бъдат безшумни. Затова Дарт Вейдър, а след него и върховният адмирал Траун така силно желаеха да ги имат за тайни командоси, изпълняващи смъртоносни мисии. Това желание бе довело до съзнателното унищожаване на родната планета на ногрите Онор, а след това и до поддържането им на ръба на оцеляването, за да бъдат във вечно робство.

Лея бе отворила очите им за измамата на Империята. И макар че твърдо застанаха на страната на Новата република, печалбата им едва ли можеше да се нарече безспорна. Въпреки мерките на Новата република през последните десет години надеждите Онор да се върне към пълнокръвен живот постепенно отслабваха. Ногрите изглеждаха твърде доволни от заселването на Уейланд, но Лея неизменно долавяше тиха тъга в гласовете им всеки път, когато заговореха за дома.

Алдеран, собственият й дом, бе превърнат в прах пред очите й от първата „Звезда на смъртта“. Онор, кафява и мъртва планета, бе унищожена по-префинено, но не по-малко безвъзвратно. Неизвестен оставаше броят на опустошените от войната срещу Империята светове в галактиката. За лечението на някои от тези рани щяха да са нужни години. За други лек нямаше.

— Поздравявам те, Какмейм от рода Айкмир — каза тя на ногрито, който стоеше до нея. — Как е при вас?

— Всичко е наред и спокойно — мяукащо отвърна Какмейм и се поклони. — Може би с едно изключение.

— Знам — каза Лея, — Чуй и Хан се излетели, докато сме били на обиколка.

Какмейм се смръщи.

— Не е ли трябвало да заминава? — гласът му изведнъж стана по-хладен. — Каза ни, че са го повикали.

— Нищо, нищо — побърза да го успокои Лея. Отношенията между ногрите и Хан не бяха така добри, както й се искаше, и тя не желаеше да прибавя този инцидент към евентуалните недоволства. — Трябваше да ми се обади, но няма значение. Навярно е искал за известно време да ме освободи от тревогите за политическите въпроси на Новата република.