— Знам — с многозначително изражение каза някогашният генерал. — Имах предвид съвсем друг източник.
— Който вероятно също не разполага с данните — студено каза Карде.
Лицето на Ландо не трепна.
— Но който би могъл да ги има.
Няколко секунди двамата мъже се гледаха втренчено. Хан се обърна към Лея и видя собственото си объркване, отразено върху лицето й.
— Имаме да научаваме нещо, така ли? — предпазливо попита той.
— Не — сухо отвърна Ландо. — Или може би трябва да уточня: още не.
— Лея, имам поверителен разговор с Калризиан — отривисто се изправи Карде. — Къде можем да останем двамата насаме?
— Идете в спалнята на момчетата — махна тя към коридора. — Крайната врата вляво.
— Благодаря — Карде на свой ред посочи на Ландо коридора.
Шада заби допълнителен клин на обезопасителното въже на два метра пред себе си, в случай че другарят на ногрито просто прережеше въжето, без да си прави труда да я изтегля дори за формален разпит. Сега, висейки на стотина метра над земята, извади бинокъла си и надникна през затъмнения прозорец до себе си.
Беше детска стая за две момчета. Едното легло се намираше до стената срещу нея. Нямаше никой. Нито едно от трите деца на семейство Соло не бе слязло от въздушния плъзгач, така че бе нормално стаята да е празна.
Лея прибра бинокъла в джоба на костюма си и извади един от трите молекулярни скалпела на M6W-9. После изтегли почти невидимия резец. Подобно на лазерния меч скалпелът можеше да разреже почти всичко. Противно на лазерния меч обаче скалпелът бе невероятно тънък. Едно замахване към нападателя неизменно водеше до счупване на острието в тялото му и до неговата смърт, разбира се, а след това и най-усърдното издирване на причините обикновено не водеше доникъде.
За щастие не се налагаше да реже цял прозорец. Създателите на Горската кула бяха планирали прозорците както на Алдеран — да се разтварят широко. Шада просто трябваше да пъхне скалпела между двете крила, да пререже езичето и да скочи в стаята. Но най-напред, разбира се, трябваше да издири и да изключи всички аларми, инсталирани от ногрите.
Задачата се оказа по-лесна, отколкото очакваше. Прозорецът имаше само една аларма срещу въздушни плъзгачи. Очевидно на ногрите не им бе хрумнало, че някой ще вземе да се спуска от покрива. Най-малкото защото там имаше охрана.
След две минути Шада се намираше в тъмната стая. Затвори прозореца и се ослуша. Чу обичайните механични шумове на всеки съвременен дом, като и приглушена гълчава от гласове, идваща някъде от апартамента. Беше невъзможно да долови думите през затворените врати, но установи, че гласовете са най-малко четири.
Тя застана до вратата и се намръщи, обзета от внезапна нерешителност. Нали видя Соло, Органа Соло и дроида им да пристигат с въздушния плъзгач? Забеляза Калризиан да ги чака при вратата на сградата. Чий беше четвъртият глас? На случайно отбил се приятел? Едва ли. Делови партньор на Калризиан? Не беше изключено. Но пък бившият комарджия се спотайваше сам в сенките преди пристигането на семейство Соло.
Сигурно заради предпазните мерки отвън всички много се стараеха срещата да остане в тайна. Шада предполагаше, че едва ли щяха да посрещнат с голяма радост появата на съвършено непознато лице. Изведнъж тя настръхна. Разговорът прекъсна, тя долови нов звук. Стъпки. Идваха към нея!
На четири големи крачки Шада прекоси стаята и коленичи до по-далечното легло. Беше направено като космически кораб, с чекмеджета, които запълваха пространството под матрака. Но, така или иначе, тя не възнамеряваше да се завира отдолу.
Явно в чекмеджетата беше струпано какво ли не. Дори с тренираните мускули на мистрил едва успя да отмести с двайсетина сантиметра леглото от стената. Повече не бе нужно. А и стъпките бяха стигнали до вратата. Както бе на колене до леглото, Шада се хвърли напред, претьрколи се върху матрака и безшумно се отпусна на една страна в тесния процеп.
Тъкмо навреме. В мига, когато рамото и хълбокът й допряха хладния под, вратата се отвори и влязоха двама души. Стана светло, вратата се плъзна обратно на мястото си.
— Имаме уговорка, Калризиан! — каза неизвестен мъжки глас.
Неизвестен, но странно познат. Шада затьрси в паметта си…
— Не съм я нарушил — отвърна Ландо с едва доловими нотки на оправдание в гласа.
— Наистина ли? — студено попита другият. — Ти недвусмислено им намекна, че има тайна. Какво им трябва още, за да грабнат лопатите и да започнат да копаят?
Шада изведнъж си спомни. Беше контрабандисткият водач Талон Карде!
— Според мен, Карде, в момента други неща са им на главата — унило възрази Калризиан. — И за да бъда откровен, ще призная, че не мога да разбера цялата тайнственост около този случай. Вярно, Джори Кардас някога ти беше конкурент…