— По-тихо — изръмжа контрабандистът. — Не искам те да чуват това име. А и Кардас не ми беше конкурент, а нещо съвсем друго.
— Така да е — съгласи се бившият картоиграч. — Все едно. Въпросът е, че вече не можем да си позволяваме разни глупави игрички…
— Глупави игрички! — възмути се Карде. — Калризиан, ти нямаш представа, за какво говориш?
— Много добре знам какво говоря — отвърна Ландо. — Говоря за гения, който беше на косъм от разрушаването на Новата република преди десет години. Каквито и да са плановете на Траун, той разчита на проблема с Каамас, за да ни държи разединени.
Шада почти престана да диша. Плановете на Траун?… Но Траун бе умрял. Нали така?
— Благодаря за историческия преглед — каза Карде. — Ако си забравил, ще ти напомня, че бях там. Хайде да не се държим така, сякаш цялата Нова република е на ръба на пропастта!
— Сигурен ли си, че не сме на ръба на пропастта? — отговори с въпрос Калризиан. — Наистина ли смяташ, че Траун ще се появи след толкова време, ако не е готов за нападение?
— Стига нападението да влиза в намеренията му… — възрази Карде. — Възможно е да предприеме толкова други неща освен открита атака.
— Извънредно успокояващо! — иронично възкликна бившият комарджия. — Това е още една причина да реши възможно най-бързо проблема с Каамас. Ако има и най-малката вероятност Кардас да е в състояние да помогне, някой трябва да отиде при него.
— И ти предлагаш това да бъда аз?
— Ти го познаваш — изтъкна Калризиан.
— Това не е непременно предимство — възрази Ландо. — Даже май е точно обратното.
Някой въздъхна тежко.
— Виж, Карде, не знам какво е станало между вас с Кардас. Знам само, че сме изправени пред върховния адмирал Траун. И не само ние. Ти също си изправен пред него. Не забравяй, че той изрично се зарече да те гони докрай.
— Страхотна закана! — насмешливо възкликна Карде.
— Не си спомням Траун някога да е плашил с празни закани — отвърна Калризиан. — Всичко, което казваше, беше подплатено с действия. И тъй като повдигна темата, от какво се страхуваш толкова?
Шада чу стъпки, които се насочиха към прозореца.
— Не познаваш Кардас, Ландо — тихо отговори контрабандистът. — Ако го познаваше, щеше да си наясно. В някои отношения е по-безжалостен и от Джаба.
— И ти ни помоли с Мара да го търсим!
— Никъде не съм ви молил да ходите! — каза Карде. — Ако си спомняш, веднага се опитах да откупя повикването от теб.
— Също така се опита да ми пробуташ някаква нескопосана история, че ставало дума за глупаво любопитство отпреди Войните на клонингите — сухо му напомни Калризиан. — Прекрасно знаеше, че няма да се хвана. Както и да е, това е друга история. Проследихме го и се върнахме невредими.
— Проследихте го до вероятно убежище — поправи го търговецът на информация. — И сега искате от мен да се напъхам в крепостта му и да се изправя лице в лице с него.
— Ако Траун не бъде спрян, ще почука пръв на вратата на почивния дом на Кардас — каза Калризиан. — Ако Кардас има някакъв мозък, ще ти благодари за предупреждението.
— Кардас не е благодарил на никого за нищо през живота си — отсече Карде. — И в никакъв случай не се е оттеглил на почивка. Крои нещо. Такава му е природата. И не желае да бъде намерен. Особено от мен.
— Добре — каза Ландо, издишвайки със свистене. — Щом желаеш да се скриеш в миша дупка и да чакаш Траун да те извади от нея, твоя работа. Дай ми маршрута на Мара до системата Ексокрон и аз сам ще отида да го намеря.
— Не ставай смешен! — отвърна контрабандистът. — Сам в твоята „Дама на късмета“ няма да изкараш и два дни в Дивия Катол.
— Кой каза, че ще ходя сам? — сопна се Калризиан. — Възнамерявам да поискам от генерал Бел Иблис да ми даде „Сокол скитник“.
— По-глупаво нещо не можеш да измислиш — каза Карде с нотка на раздразнение в гласа. — Ако закараш линеен боен кораб в системата Ексокрон, Кардас или ще се покрие напълно, или ще те изличи от небето на мига. Не го познаваш!
— Не го познавам — примирено се съгласи бившият генерал.
Настъпи дълга пауза, изпълнена с напрежение.
— Не биваше да се отказваш от комара, Калризиан — накрая каза Карде. — Печелиш! Ще отида.
— Благодаря — отвърна Ландо. — Няма да съжаляваш.
— Не давай обещания, които не можеш да спазиш — посъветва го търговецът на информация. Обичайната закачлива нотка отново звучеше в гласа му. — Май трябва да съобщим и на другите.