Вратата се отвори и осветлението угасна. В мига, когато стаята отново потъваше в мрак, Шада се изправи от укритието си. Претърколи се през леглото и скочи на крака. Измъкна се от стаята миг преди вратата да се затвори автоматично.
Калризиан вървеше напред, следван от Карде. Двамата се движеха по коридор, който правеше завой и свършваше в алдеранска стая за разговори. И двамата не подозираха, че зад тях има някой. Шада крачеше съвършено безшумно след Карде.
— Добре, предавам се — каза Хан. Лицето му изразяваше объркване. — За какво става дума?
Лея поклати глава.
— Не знам — призна тя, докато прехвърляше в главата си последните реплики, разменени между Ландо и Карде, и надничаше към коридора, по който двамата се бяха упътили към детската стая. — Крият някаква тайна от нас.
— Да, сетих се — отвърна съпругът й. — Каква е тайната?
Лея го удостои с един от погледите си на търпение от богатия си репертоар, създаден през годините на дипломатическа работа и усъвършенстван от възпитаването на три палави деца.
— Нали знаеш, че не мога просто да вляза и да изчопля нещо от съзнанията им — припомни му тя. — И с врагове не е етично да се постъпва така, камо ли с приятели.
— Вие джедаите понякога сте голяма скука — каза Хан.
Правеше опит гласът му да звучи закачливо, но Лея позна по очите му, че е разтревожен.
— Не сме циркови артисти — отбеляза тя.
— Не можеш ли просто да се присегнеш и да разбереш за какво говорят?
— Моля те, не настоявай! — каза тя с известна горчивина.
На свой ред той извади от своя репертоар един невинен поглед.
— За какво да не настоявам?
— Да постъпвам неетично точно когато се опитвам да се самоубедя, че на никого няма да навредя — каза Лея. — Объркваш ме.
— Понеже не съм и наполовина толкова съвестен колкото теб ли? — лукаво попита мъжът й.
— Бога ми, Хан, ти и без джедайски умения четеш мислите ми по-успешно, отколкото аз — твоите.
— Професионални умения — махна Хан. — Едно от първите неща, които научаваш като нехранимайко.
— Явно така е било — съгласи се Лея и отново погледна към коридора. — Дали ще е много неетично да изпратим Трипио да води записки…
— Лейди Вейдър — обади се дрезгав глас.
Лея подскочи. Както винаги не бе усетила, нито чула идването на ногрито.
— Какво има, Гарак?
— Може би нещо неприятно — измяука той. — Охраната на покрива не отговаря на повикването.
С ъгъла на окото Лея видя как Хан леко се извъртя на стола си, за да откопчае кобура на бластера.
— Изпратихте ли някого да провери?
— В момента отиват — отвърна ногрито. — Докато не установим противното, трябва да приемем, че се прави опит за проникване. Къде са другите?
— Там — махна Лея към коридора и в същия момент усети леката промяна в налягането на въздуха от отварянето на врата. — Ето ги — добави тя, когато чу приближаващите стъпки.
— Засега бих ви помолил да останете тук — каза Гарак.
В следващия миг Ландо изникна зад ъгъла, следван от Карде…
— Ако има нарушител, трябва да го открием.
…На свой ред следван от висока стройна жена в сив боен костюм.
— Не си правете труда — тихо каза тя. — Тук съм.
ГЛАВА 22
Реакциите им бяха, разбира се, бързи и отработени. И все пак на Шада й се сториха странно комични. Стреснат от непознатия глас зад гърба му, Калризиан подскочи половин метър във въздуха. За момент ръката му се оплете в наметалото, преди да извади бластера. Съвсем според очакванията оръжието на ногрито вече бе извадено и сочеше към нея. Хан последва след миг охранителя. Карде не подскочи като Калризиан и вместо също да извади бластера си, направи широка крачка настрани, за да даде на ногрито и на Хан възможност да стрелят. Хитър ход, който отговаряше на представата на Шада за него.
За разлика от всички други съветник Органа Соло изобщо не помръдна.
Както и Шада. Тя стоеше, спокойно отпуснала ръце край тялото си, и хладнокръвно се питаше дали небезизвестните, но може би прехвалени бойни рефлекси на ногрите нямаше да доведат нещата до голяма доза вероятност да бъде застреляна. Почти се надяваше това да стане. Може би щеше да е най-лесният изход. Но ногрито не стреля. Соло и Калризиан също. С леко съжаление Шада разбра, че няма да се отърве по лесния начин.
Лея наруши крехката тишина.
— Коя сте вие? — гласът й бе невъзмутим като лицето й.
— Името ми е Шада Дукал. Нямам за цел да нараня никого от вас.
— Знам — кимна Лея.
— Знаеш ли? — стрелна я с очи Хан.
— Усетът ми за опасност щеше да реагира другояче — отвърна жена му. — И то много преди тя да се бе появила.