— Какво направи с охранителя на покрива? — измяука ногрито.
— Дадох му урок да не бъде неразумно състрадателен — отвърна Шада. — Пострада единствено самочувствието му.
От предавателя, закрепен за яката на ногрито, се чу мяукане.
— Гарак? — попита Лея.
— Не е ранен — доложи ногрито.
Бластерът му все още бе насочен към Шада, но погледът му сякаш не беше вече толкова зъл.
В коридора зад Шада нещо прошумоля. Тя понечи да обърне глава…
— Не мърдай! — нареди ногрито зад нея. — Горе ръцете!
Шада се подчини и вдигна високо ръце, докато чуждите ръце опитно я претърсваха, а тя се питаше къде се бе крила тази друга група. Да й излязат в гръб от сляп коридор… Шада се усмихна. Разбира се, че се бяха спуснали от покрива по осигурителното й въже и бяха влезли през прозореца на детската стая. Всичко бе извършено бързо и точно като от най-добрите мистрили. Може би в крайна сметка ногрите не бяха прехвалени. След минута претърсващите я ръце се отдръпнаха, отнасяйки раницата и катераческата й екипировка.
— Седни — нареди ногрито до Лея и махна към един от столовете в стаята за разговори. — Дръж ръцете си така, че да ги виждам.
— Не вярвате ли на хората си? — попита Шада и седна на посочения й стол. — Или на господарката си? Съветник Органа Соло вече потвърди, че не възнамерявам да нараня никого.
Очите на ногрито проблеснаха…
— Защо тогава сте тук? — спокойно попита Лея, преди да каже нещо.
— Исках да говоря с вас — отвърна й Шада и отпусна ръце върху облегалките на стола. — Друг начин нямаше.
Очакваше разпалено отричане или поне подигравателно изсумтяване, но Лея само повдигна леко вежди. Затова пък реакцията на Соло я разочарова:
— Какво значи това! — възкликна той.
Бластерът му, както забеляза Шада, вече не сочеше към нея. Положен бе в скута му, но капитанът продължаваше да го държи.
— Значи, че освен за хората с връзки или с богатство коридорите на властимащите са затворени за останалите — отвърна Шада, без да я е грижа дали гласът й не звучи саркастично. — От три дни се опитвам да се свържа с вас, но не ме допускат. Илюзията за великата Нова република, загрижена за всички обикновени хора, умря.
— Някога да си чувала за оставяне на съобщение? — изръмжа Хан.
— Какво да кажа в това съобщение? — сряза го Шада. — Че някой си без акредитации и статут иска да говори с великия съветник Органа Соло? Щеше да бъде изтрито още на следващия ден.
— Сега говорите с мен — спокойно каза Лея. — Какво искате да ми кажете?
Шада насочи цялото си внимание към нея. Многократно преповтаряните думи заседнаха в гърлото й. Думи, с които завинаги щеше да прекъсне последните връзки с Мистрил и народа си.
— Искам да се присъединя към вас — промълви тя с глух далечен глас. — Искам да работя за Новата република.
Дълго време единственият звук в стаята сякаш бе туптенето на сърцето й. Естествено, Хан пръв наруши тишината.
— Какво? — извиси той глас.
— Искам да работя за Новата република — повтори Шада. И втория път думите не излязоха по-лесно. — Притежавам качества, които ще са ви от полза. Имам опит в оцеляването и сраженията, мога да бъда придружител и охрана…
— Защо молиш нас за това? — прекъсна я рязко Хан. — Новата република има наборни центрове из целия Корускант.
— Мисля, че не разбираш напълно, Соло — обади се Карде, преди Шада да успее да отговори. — Шада не е влязла тук от улицата, нито просто се е спуснала от покрива. Тя е главен телохранител на нашия приятел и контрабандист Мазик.
На всички лица се изписа изненада.
— Бивш… — поправи го Шада. — Подадох оставка преди три седмици.
— По собствено желание? — въпросително повдигна вежди Карде.
— Не съвсем — с пресъхнало гърло отвърна Шада.
— Не виждам какво значение има откъде е дошла — настоя Соло. — Никой от нас не се занимава с набиране на наемници.
— Хан е прав, Шада — каза съпругата му. Очите й изучаваха лицето на жената с неприятна настоятелност. Дали джедайските й умения напипваха мистрилската връзка в съзнанието й? — Наистина не можем да направим нищо за вас.
— Не искам милостиня — отвърна Шада. — Всъщност вие имате по-голяма нужда от мен, отколкото аз от вас. Особено след като Траун отново се яви на сцената…
— Какво знаеш за Траун? — веднага попита Хан.
— Преди малко бях в детската стая — отвърна тя, погледна към Карде и улови внезапното му трепване. — Калризиан заяви, че се е върнал — тя отново погледна към Лея. — Освен това знам за каамаския документ, знам, че единственият начин да се измъкнете от кашата, е да намерите документално свидетелство за събитията — с периферното си зрение тя видя, че Калризиан изгледа многозначително Карде, който на свой ред небрежно извърна глава.