— Да, със сигурност ни е нужен такъв документ — призна Лея. — Какво общо има това с вас?
— Ще ви е нужна помощ — отвърна й Шада. — Мога да ви я осигуря.
— Сама? — невярващо попита Карде.
— Да, сама — остро отвърна Шада. — Видяхте ме в действие. Знаете какво мога — тя отново погледна към Хан Соло. — И други ваши хора знаят. Преди деветнайсет години на Татуин помогнах на Новата република, като снех характеристиките на прототипен компонент на суперлазера на втората „Звезда на смъртта“.
Още една вълна на изненада премина през присъстващите. Изненада, която за леко удивление на Шада като че не засегна самия Соло.
— Сериозно? — каза той. — Разкажи ни как стана?
— С един приятел откраднахме компонента от имперска изследователска база — отвърна тя, чудейки се на изражението му. Изведнъж онзи, който най-силно я притискаше, се оказа на нейна страна. — Кодовото име беше „Хамъртонг“. Ние пилотирахме кораба, на който беше инсталиран, към Татуин…
— Какъв вид кораб беше? — прекъсна я Соло.
— Лоронарски звезден кръстосвам — отвърна Шада, без да се замисли. — Силно променен. Всичко бе сбутано, за да се смести прототипът. Оставихме кораба полузарит в една дюна и отидохме до кафенето в Мое Айсли, за да намерим пилот на товарния кораб, който да превози прототипа вместо нас — тя махна към Соло. — С партньора ми те видяхме как застреля Гридо. Решихме да се обърнем към теб, но Империята ни залови, преди да се доберем до теб.
— Защо? — попита Соло. — Защо ви заловиха?
— С Кароли се бяхме маскирали като Бреа и Сени Тоника. Казваха ни, че много сме приличали на тях — отговори тя. Сега не му беше времето да споменава мистрилските камуфлажни умения. — Не знаехме, че някакъв моф е издал заповед за задържането им. Симпатизант на бунтовниците ни освободи от килията и ни намери товарен кораб. Пренесохме прототипа на суперлазера и му дадохме дроид с техническите данни.
— Как се казваше този симпатизант? — попита Соло.
Шада напрегна паметта си.
— Уинуорд — каза тя. — Рийж Уинуорд.
— Значи си била ти — кимна замислен Хан.
Лея премига към него.
— Знаел си за това?
— Четох доклада на Уинуорд — отвърна съпругът й. — Беше на записа, който Мадийн ни даде, преди да тръгнем от Ендор.
— Как съм го пропуснала — поклати глава жена му.
— Има известни разминавания — сухо отбеляза Хан. — Уинуорд твърдеше, че му били обещали сегмент от суперлазера в замяна на освобождението им.
— Задаваше се пясъчна буря — възрази Шада. — Нямаше време да режем друг сегмент и да го товарим.
— И не точно са му „дали“ техническите данни — добави Соло. — Трябвало е един вид да заеме дроида им, за да ги получи.
— Да, прав си — призна Шада с пламнало лице. — Забравих за това.
— Очарователно — измърмори Калризиан под нос.
Шада го погледна кръвнишки:
— Партньорите ми смятаха, че е по-добре да го убием, вместо да оставим някой да разбере какво сме направили. Аз ги спрях.
Отново настъпи тежко мълчание. Шада гледаше Лея и се опитваше да разгадае изражението й. Като най-високопоставена тя трябваше да вземе решението…
— Имам предложение — каза Калризиан. — Тя каза, че Карде знае на какво е способна. Защо не я изпратим с него?
Шада погледна контрабандиста. Импулсивният й отказ замръзна на устата. Беше пропиляла дванайсет години от живота си с една група контрабандисти и не беше дошла в Корускант, за да се включи в друга.
Но в лицето на Карде имаше нещо…
— И къде точно отива той? — попита Хан и наклони глава към търговеца на информация.
— На специална мисия — отвърна самият Карде. Той продължаваше да гледа Шада. Лицето му бе като от камък.
— Калризиан ме помоли да я предприема.
— Може ли да ни обясните? — попита Лея с лека усмивка.
Контрабандисткият шеф не й се усмихна в отговор.
— Възможно е да съществува копие на каамаския документ, останало извън ръцете на Империята — отвърна той.
— Отивам да се опитам го взема.
Хан и Лея се спогледаха слисани.
— Защо не ни казахте по-рано? — попита Лея. Великодушната усмивка изчезна от лицето й.
— Защото досега това не беше моя работа — студено отговори Карде. — Нямам нищо общо с политическите спорове, като изключим това, че планетарните разпри и сръдни понякога имат принос за подобряване на благосъстоянието на търговците на информация — той погледна към Калризиан. — Но сега се намеси нов фактор. Фактор, който ме убеди, че не може повече да бъде пренебрегван.