Лея сви рамене, сякаш внезапен студен полъх премина през гърба й.
— Траун!
— Траун — кимна контрабандистът и погледна към Шада. — Да, за мен ще бъде голямо удоволствие да разполагам с помощта на Шада, ако тя пожелае да ми я предостави, разбира се.
Бившата телохранителка на Мазик направи кисела физиономия. След деветнайсет години най-сетне взе болезненото решение да промени обекта на верността си, прехвърляйки го от собствения си народ на Новата република… колкото да установи, че Новата република не я иска. Пожелаха я такива като нея — отхвърлените от великото прекрасно общество.
— Разбира се, защо не — кимна тя на търговеца на информация.
— Повярвай ми, Шада, Карде наема най-добрите си хора по този начин — сухо отбеляза Калризиан. — Когато се качиш на борда на „Волният Карде“, попитай Мара Джейд как взе нея.
Сянка премина през лицето на Карде:
— Мара няма да е с нас. Това е една от причините, заради които исках да говоря тази вечер с теб, Лея. Мара претърпя нещо като… злополука.
Закачливата усмивка на Ландо изчезна. Останалите напрегнато се изпънаха в столовете си.
— Каква злополука? — попита Лея.
— Доста неясна — намръщи се контрабандистът. — Заедно с екипажа на „Звезден лед“ тя проследи един от неидентифицираните кораби, които брат ти бе засякъл в системата Каурон…
— Момент — прекъсна го Хан. — Какви са тези неидентифицирани кораби?
— Люк и Мара са ги забелязали да се навъртат около базата на пиратите Каврилу — отвърна Карде. — Не ви ли е изпратил съобщение?
— Много кратко — отговори Лея. — Казва само, че не е научил нищо при пиратите и ще ни разкаже всичко, когато се върне на Корускант. Нямаше дума за неидентифицирани кораби.
— Сигурно не е искал да съобщава нищо по открит канал — предположи Карде. — Разполагам със записите на Люк и Мара, когато са ги видели, плюс данните от „Странстваща авантюра“, когато един от корабите прелетял покрай нея. Ще ви ги изпратя, преди да тръгна.
— Забравете за момент корабите — нетърпеливо се намеси Калризиан. — Какво е станало с Мара?
— „Звезден лед“ я откарал до малък свят в сектора Градилис — продължи Карде. — Мара излетяла с изтребител да разгледа по-подробно и открила някаква крепост. Влязла в една пещера, говорила с някакви неизвестни същества. Споменала името на Скайуокър в отговор на нещо, което я попитали или направили, и… повече нищо.
Лицето на Калризиан се вкамени.
— Искаш да кажеш, че е…
— Не! — побърза да го успокои Карде. — Поне не тогава. Дишането й се чува на записа, който е бил импулсно предаден на „Звезден лед“.
— И онези същества са познавали Люк? — попита Лея и челото й се набръчка. От размисъл или от уплаха, Шада не можеше да разбере.
— Познавали са го или са знаели за него — каза Карде. — Контекстът не е достатъчен, за да разберем кое от двете.
— Трябва незабавно да го намерим — обърна се Хан към жена си.
Карде се прокашля.
— Всъщност аз вече говорих с него. И той не може да каже нещо особено по въпроса…
— И какво? — подкани го настойчиво Лея.
— Това беше другото, което исках да ти кажа — продължи Карде. — Тръгна да я търси.
Изражението на съветник Органа Соло остана същото, но температурата в тази част на помещението сякаш изведнъж спадна с няколко градуса.
— Какво е направил? — извиси тя застрашително глас.
— Тя е в опасност, Лея — каза контрабандистът. — Единствен Люк може да стигне дотам бързо, а това може да е много важно за Мара. Само той е в състояние да се справи със съществата, на които се е натъкнала. И с другите, в крепостта. Това не засяга само Мара. Засяга цялата Нова република.
— Да не би ботанската каша да не я засяга? — изръмжа Хан, който бе станал и гледаше ядосан Карде. — Стотици малки войни кипят около нас. Половината от световете използват проблема с Каамас като повод да възобновят старите си вражди. Вече опразнихме дипломатическия корпус на Новата република и джедайската академия, за да изпратим посредници за преговори, и пак не стигат. Люк ни е нужен тук.
— Не съм го карал да тръгва — възрази Карде, гледайки настрани. — Той сам прецени и сам взе решение да замине.
— Само че не е знаел, че Траун се е върнал — отсече Соло.
— Стига, Хан — тихо каза Лея и хвана ръката на мъжа си. — Станалото станало. Карде е прав. На Люк му се е наложило да решава. Решил е и сега ни се налага да се оправяме без него, докато се върне.
— Ако мога да ви бъда от полза, приемете моите услуги вместо неговите — предложи Карде. — Съжалявам, че донесох толкова лоши новини. Мислех, че ще проявите повече разбиране.