Соло си пое дълбоко дъх и го изпусна на пресекулки.
— Кога тръгваш? — попита той.
— Веднага — отвърна търговецът, приближи се до Шада и й подаде ръка. — Предполагам, че новата ми помощничка няма наложителни основания да остава тук.
— Готова съм — отвърна Шада, пренебрегна предложената й ръка и стана сама от стола. — Предполагам, че охраната на съветник Органа Соло свърши с огледа на раницата и катераческата ми екипировка.
— На излизане можеш да се ги вземеш — дрезгаво отвърна ногрито, изправено до Лея.
— Благодаря за гостоприемството, Лея — наклони глава Карде. — Ще се обадя, щом открия нещо.
— Още две неща за теб, Карде, преди да тръгнеш — спря го Лея. — Всъщност три. Ще ти трябва ли дроид преводач за пътуването?
— Навременно предложение — призна той. — Организацията ми, разбира се, разполага с няколко, но в момента нито един не е на борда на „Волният Карде“. Мога пътьом да взема някой.
— Ще ти отнеме допълнително време — отбеляза Лея. — Ако не възразяваш, можем да ти предоставим Трипио.
— Това е много мило предложение — едната вежда на Карде се повдигна. — То няма нищо общо, разбира се, с възможността да получите независим доклад от него, когато се върнем от пътуването си, нали така?
— Разбира се — каза Органа Соло и също повдигна вежди. — Готова съм да се засегна от това предположение.
— Моля за извинение, приемам с благодарност.
— Както Хан предложи, първо искаме да поговорим с него — продължи Лея. — Ще го доведем на космодрума, след като вземем записите от корабите. Второ, не можах да ти кажа по-рано, но може би е добре да го знаеш. На един от другите информационни чипове, които деваронианецът намери в планината Тантис, имаше надпис „Ръката на Траун“.
— Да, чух — кимна Карде.
— Откъде?… — въпросително погледна Лея. — Е, няма значение. Не искам да знам.
— Чрез мой източник и ти благодаря за дискретността — отвърна той. — И аз имам да ти казвам нещо. Преди Мара да потегли по дирите на онзи незнаен кораб, уловихме съобщение от него, явно отправено за „Странстваща авантюра“. Не успяхме да го дешифрираме, но в него ясно се съдържаше името на Траун. Пълното му име, не само онова, с което го знаят всички.
— Дори не знаех, че е имал още имена — свъси вежди Хан.
— Повечето не знаят — съгласи се Карде. — Но Мара знаеше. И онези на борда на кораба знаеха.
— Какво според теб означава това? — попита Лея.
— Не знам — отвърна контрабандистът. — Може би ще получим по-ясни отговори, когато брат ти и Мара се върнат. Във всеки случай ще направя едно копие от този запис. Каза, че имаш да ми казваш три неща?
Лея се усмихна, макар и напрегнато.
— Нека Силата бъде с теб — тихо каза тя.
— И с теб — отвърна търговецът на информация. Погледът му се премести на Хан и Калризиан. — И с вас — добави той. — Довиждане.
— Добра реч произнесе — каза Шада, докато Карде издигаше въздушния плъзгач от площадката за кацане на Горската кула и обръщаше носа към Западен шампион, където чакаше „Волният Карде“. — Малко театрална, но въпреки това добра.
— Много мило от твоя страна — отвърна той и я погледна с крайчеца на окото си. Тя гледаше право напред към нощния корускантски пейзаж. Лицето й бе едва осветено от бледата светлина на уредите от контролното табло. И на по-добро осветление — помисли си той — изражението на лицето й пак ще е неразгадаемо. — Мога ли да попитам коя част от разговора ти заприлича на реч?
— Онази, в която съобщи, че Скайуокър е потеглил да спасява Мара Джейд — отговори тя. — Нали не очакваше да зацвилят от радост при тази вест?
— Не съм очаквал да бъдат и особено разтревожени от нея — отбеляза той. — Ако трябва да бъда откровен, тази вечер научих за Траун.
— Трудно е да се повярва, че е оживял — поклати глава Шада.
— Така си е — съгласи се контрабандистът. — Но е и трудно да се повярва, че Империята ще инсценира такова нещо. Или Траун наистина се е върнал, или някой е извадил чисто прибиране от ръкава си.
Шада се замисли над думите му.
— Да предположим, че този Траун е клонинг — каза тя.
— Би ли могъл да замести истинския Траун?
— Сигурно зависи каква част от тактическия му гений е била вродена и каква част — придобита — отвърна Карде.
— И дали са приложили скоростно обучение, извлечено от съзнанието на върховния адмирал, и колко добър е бил образецът. Наистина не знам.
— Добре, ако са направили един клонинг на Траун, защо да не направят петдесет? — продължи разсъжденията си Шада. — И ако имат петдесет клонинги на Траун, защо да нямат сто от онзи побъркан джедай Хоръс Кбаот?
Карде потръпна. Не се бе сещал за това.