— Защо не, наистина?
Шада не отговори на реторичния му въпрос и в плъзгача настана тишина. Карде пилотираше механично, без да вижда разкошната панорама на светлините на Корускант, които изпълваха всичко до хоризонта, накъдето и да обърнеше очи. Или по-точно — виждаше тези светлини да гаснат. Траун ги бе заплашил с пълно унищожение, когато бе нападнал планетата. Този път можеше да го осъществи. Вече се снижаваха към корпуса на „Волният Карде“, когато Шада отново проговори.
— Кой е този Джори Кардас, когото търсим?
С известно усилие Карде прогони представата за безброй звездни разрушители, които го обграждат.
— Един, който беше в същия бранш като мен — отвърна той. — Май още е.
— И не сте били конкуренти? — попита тя.
— Внимавала си — похвали Карде. — Между другото от чисто любопитство ще те попитам къде се беше скрила в спалнята? Не видях място, където би могло да се свре нещо по-едро от ногри.
— Вмъкнах се между едното от леглата и стената — отвърна Шада. — Такава пролука винаги изглежда по-малка, отколкото е всъщност. Ако Кардас не е бил конкурент, какъв е бил?
— И упорита! Харесвам тази черта у много хора.
— Радвам се да го чуя — каза тя. — Ако не е бил конкурент, какъв е бил?
Пред тях вратата на хангара на „Волният Карде“ се вдигна нагоре, за да ги пропусне.
— Попитай ме, когато наближим системата Ексокрон — отговори й той. — Ако стигнем дотам.
— Защо ще залагам живота си само заради думата ти — изсумтя Шада?
— Не е задължително да идваш — спокойно отвърна Карде. — Ако желаеш, можеш да си тръгнеш веднага.
— Благодаря за разрешението. Ще остана.
Въздушният плъзгач се приземи почти безшумно на мястото си в хангара на „Волният Карде“.
— Както искаш — каза той, докато изключваше двигателите. — Пак от чисто любопитство ще попитам: защо напусна Мазик?
Шада разкопча предпазните колани.
— Попитай ме, когато потеглим обратно от системата Ексокрон — язвително отвърна тя. — Ако потеглим — и скочи на палубата, без да дочака отговор.
— Сигурен съм, че някой от нас ще се завърне от там — измърмори Карде, докато я гледаше как се промушва между грамадите в хангара.
Въпросът беше кой.
ГЛАВА 23
Този път сигналът за тревога прозвуча не посред десерта, а посред нощ. Уедж скочи. Посегна да изключи алармата, но ключът, странно защо, не беше на мястото си, а коляното му се удари в нещо кораво. Докато тъпата болка отшумяваше, Уедж съвсем се събуди и си спомни къде се намира. Съгласно заповедите и предчувствията на генерал Бел Иблис всички пилоти от Червената ескадрила спяха в изтребителите си. Ако се съдеше от сигнала за тревога, който продължаваше да звучи, предчувствията на генерала се бяха сбъднали.
Уедж спря алармата, като този път напипа ключа, и пусна интеркома.
— Тук Антилис — доложи той.
— Излитане по тревога — прозвуча гласът на командир Перис. — Получихме сигнал от Ботауи.
— Няма що… — измърмори Уедж и включи предстартовото загряване на двигателите. Кой, ако не ботанците ще прекъснат съня ти! — Добре, Червени, чух те. Да ги пипнем във въздуха.
Хор от потвърждения и воят от предстартовото загряване на двигателите огласиха доковете на Дитаини. Една фигура в униформа на поддържащ, с трудноопределима на слабата светлина раса, по всяка вероятност тринтец, крачеше непохватно насреща им и ръкомахаше френетично, несъмнено за да прекрати този произволен шум. Уедж го подкани с жест да се махне.
— Какво има? — попита той. — Пак ли бунт пред сградата на племената?
— Дръж си шлема да не падне — мрачно отвърна командир Перис. — Според ботанците към тях настъпват лересиански бойни части.
Уедж премига.
— Лересиански?…
— Така казаха — потвърди бойният координатор. — Цяла флота. И не ме питай какъв им е проблемът.
— Избери си някой — обади се трети. — Днес има толкова много причини да се мразят ботанците.
— Да не падаме толкова ниско — посъветва ги Уедж. Изтребителите вече се бяха вдигнали и в строй около Антилис се насочваха към космоса. — Перис, къде е генералът?
— На път към вас — отвърна координаторът. — Ктаунмар и изтребителите й ескортират совалката за всеки случай. Ще летим на няколко минути зад вас. Заповяда вие да сте напред.
— И какво да правим? — попита пети. — Да дразним лересианците, докато дойдете ли?
— Естествено — сухо отвърна Перис. — Освен ако не се разбягат панически, разбира се, щом научат, че Червената ескадрила приближава към тях.
— Точно така — също без да се засмее, поде пети. — Нима ботанците нямат късмет, че се оказахме само през две системи от тях?