Уедж се намръщи. Всъщност имаха подозрително голям късмет.
— Перис, можеш ли да извадиш първоначалната заповед, заради която ни изпратиха тук? — попита той.
— Вече е извадена — каза Перис. — Според Корускант правителството на Дитаини изрично е помолило генерал Бел Иблис да посредничи в спора с нетаиниските им работници.
— Имаш ли представа, дали правителството на Дитаини не дължи услуга или някаква сума на ботанското правителство? — попита девети.
— Добър въпрос — замисли се Перис. — Много добър въпрос…
— То е от обучението ми за охранител — обясни девети. — Учеха ни винаги да проследяваме парите.
— Е, в момента парите нямат значение — каза Уедж. Вече летяха сред чернотата на по-дълбокия космос. Бяха се отдалечили достатъчно, за да скочат в хиперпространството. — Призовани сме да защитим член на Новата република и ще го направим.
— Успех! — поздрави ги Перис. — Идваме веднага щом успеем.
Панелът избипка. Курсът бе въведен.
— Червени — извика Уедж, — скачаме!
Полетът до Ботауи продължи малко повече, отколкото до Сифкрик преди една седмица, когато спасяваха реколтата от помуом. Въпреки това пътуването им се стори доста по-кратко. Мислите на генерал Антилис се въртяха около въпросите за тази лересианска агресия, вероятното ботанско двуличие, общото напрежение в галактиката и какво, по дяволите, правеше ескадрилата му сред всичко това.
Изведнъж пристигнаха.
— В строй! — заповяда командирът, докато изтребителите излизаха от хиперпространството. — Активиране на дългообхватните скенери.
— Едва ли ще успеем да ги използваме — с напрегнат глас каза втори.
— Прав си — съгласи се Уедж. — Май няма да успеем.
Лересианците бяха точно срещу тях. И сякаш за пръв път ботанците, изглежда, не преувеличаваха. Пръснати точно срещу налитащите изтребители, се виждаха шест кръстосвача с причудлив профил, но всеки почти с размерите на щурмовите фрегати на Новата република. Двайсет други по-малки кораба запълваха пространството между тях, а най-малко пет ескадрили изтребители образуваха защитен периметър около цялата формация.
— Дано имаме късмет днес — измърмори дванайсети номер.
— Стига приказки — отсече Уедж, докато изучаваше формацията пред себе си.
Разположена бе доста далеч от ботанския планетарен щит и извън обхвата на всички възможни наземни оръжия. Не можеше да се сети дали ботанците разполагаха с бойни станции в орбита. Ако имаха, в момента нито една от тях не се намираше от тази страна на планетата.
А това в доста голяма степен означаваше, че Червената ескадрила е сама срещу противника. Дванайсет изтребителя и славата им срещу лересианската флота. Антилис преглътна и натисна бутона за свръзка.
— Говори генерал Уедж Антилис, командир на Червената ескадрила, бойна част на Новата република — обяви той. — Лересиански бойни съединения, навлизате без разрешение в космическото пространство на Ботауи. Моля, обявете намеренията си.
— Действията ни не ви засягат, Червена ескадрила — отвърна стряскащо мелодичен глас. — Това е спор между лересианското и ботанското правителство.
Уедж хвърли поглед към скенерите си. Все още нямаше помен от Бел Иблис и „Сокол скитник“.
— Мога ли да попитам за характера на този спор?
— Смърт и разложение — отвърна мелодичният глас. — Смъртта на двамата лересианци в ръцете на ботанците и категоричният отказ на ботанците да ги разложат.
Генерал Антилис се намръщи и превключи на вътрешната честота. Явно тук имаше някакъв терминологичен проблем, някаква лересианска представа без точно съответствие на основния език. Но пак оставаха недоизяснени моменти.
— Има ли някаква представа, за какво говори? — попита той.
— Чакай… проверявам архивите — обади се единайсети. — Имам чувството… аха, ето! Двама лересианци загинали по време на бунта пред сградата на Обединените племена. И двамата са били застреляни — единият, преди тълпата да се втурне.
— Благодаря — отвърна Уедж и отново превключи. — Лересиански командир, разбирам гнева ви от загубата. Какво желаете от ботанците като възмездие?
— Лересианският закон е много точен — отвърна чуждоземецът. — Нокът за нокът, рог за рог, живот за живот. Един виновен или десет невинни от племето му.
Студена тръпка пробяга по гърба на генерала.
— Какво искате да кажете с „десет невинни“? — предпазливо попита той.
— Ботанците отказаха да ни предадат представители на племената, които са убили двама невъоръжени лересианци — равно отвърна гласът. — Сега двата живота ще бъдат заплатени с двайсет.