Какмейм я погледна.
— Ако ми позволите, лейди Вейдър, по този въпрос ще се съглася с Хан от рода Соло. Според докладите на почетната ви гвардия сте се възползвали в незначителна степен от необходимата ви почивка.
— Не споря — съгласи се тя. — Така става, когато имаш семейство, работа и броени часове всеки ден, които трябва да разпределиш между тях. Може би сега, след като Понк Гаврисом пое президентския пост, нещата ще да тръгнат по-другояче.
— Може би — прозвуча немного убедено Какмейм. Лея също не вярваше особено в това. — Докато съществуват ногри, винаги ще имате убежище сред нас. Вие и децата ви, и техните деца. Винаги!
— Оценявам това, Какмейм — тя наистина го оценяваше. В галактиката имаше съвсем малко места, където можеше да се чувства така сигурна за себе си и за децата си, както в селищата на ногрите. — Но ти май спомена за някакъв проблем…
— Чудя се дали да ви забърквам, лейди Вейдър — неуверено отвърна ногрито. — Дойдохте тук за почивка не за да решавате спорове. Не искам да ви отделям от първородните ви синове и първородната ви дъщеря.
— Децата са си добре — увери го Лея и погледна към групата. Анакин се бе пъхнал наполовина под въздушния плъзгач. Чифт крака на ногри стърчаха до неговите. Близнаците все още търпеливо чакаха и си говореха тихо. Джейна нежно галеше седалката на един от скутерите. — Анакин е наследил любовта на баща си към техниката — каза тя на ногрито. — А близнаците изобщо не са толкова отегчени, колкото показват. Кажи ми за проблема.
— Както желаете, лейди Вейдър — отвърна Какмейм. — Елате, моля, с мен!
Лея кимна.
— Трипио, ти остани тук.
— Разбира се, ваше височество — в гласа на дроида ясно се долови нотка на облекчение. Трипио не обичаше проблемите.
Лея и ногрито прекосиха късото разстояние през дърветата до поляната сред селището на ногрите при планината Тантис, което се състоеше от трийсетина скупчени една до друга къщи. Бяха построени по същия прост план както къщите, които Лея бе виждала на Онор, с леки изменения поради спецификата на местните строителни материали. В самия център на селището бе открояващата се с дължината и височината си постройка на дукха.
Ногрите от всички селища бяха пренесли древните си племенни дукхи от Онор и ги бяха превърнали в свети места на селищата си точно както на родната им планета. Но селището при Тантис трябваше и да символизира какво бяха отнели императорът и Империята от народа на ногрите. Племенният център, построен от местен дървен материал и камък, физически напомняше за тази загуба.
От двете страни на вратата на дукхата се бяха изпънали като струни две деца ногри. Те стояха на ритуален пост със сериозността на спазваната от поколения традиция. Едното отвори вратата и Какмейм и Лея влязоха вътре.
Племенният център се състоеше от едно-единствено помещение. Покривът й бе сглобен от масивни дървени талпи, по гредите на стените бяха изваяни историята и генеалогията на рода. Две трети бяха заети от високия престол, единственото седалище в стаята.
В подножието на високия престол клечеше деваронианец, облечен в мръсни дрехи.
— А! — възкликна той и удостои Какмейм с лека усмивка, докато се изправяше. — Любезният ми домакин. Надявам се, че си донесъл храна. Започвам да огладнявам — деваронианецът прехвърли вниманието си към Лея. — А ти, както разбирам, си странстващият съдник, за когото ми говореха.
— Това е висшият съветник от Сената на Новата република Лея Органа Соло — представи я Какмейм. Гласът на ногрито режеше като бръснач. — Ще говориш с нея с уважение.
— Разбира се — отвърна сухо деваронианецът и докосна десния рог на челото си с пръстите на дясната ръка. — Не бих си позволил да говоря по друг начин с представител на Новата република.
— Разбира се — възприе Лея неговия тон и се присегна със Силата. Мъжете деваронианци бяха неуморни пътешественици и чести гости по космодрумите на галактиката, но в Бунтовническия съюз се брояха на пръсти и Лея не бе имала много лични контакти с тази раса. — А името ви е…? — попита тя, опитвайки се да разчете мислите му.
— Лак Джит, обикновен търсач на знания и истина.
Лея се усмихна:
— Разбира се — тя се съсредоточи малко повече върху мислите му. Не долавяше отклонения, които да говореха за лъжа, но поради слабите й познания за тази раса това не значеше кой знае какво. — Какъв е спорът, Какмейм?
— Този чуждоземец бе открит в подножието на планината Тантис от един от разчистващите отреди — отвърна ногрито, гледайки строго деваронианеца. — Копаел е земята в забранената зона. Бил намерил шест информационни чипа, но когато екипът се опитал да му ги отнеме, той предявил претенции, позовавайки се на споразумението Дебъл.