Каква математическа прецизност — помисли си Уедж. Но как ли възнамеряваха да осъществят намерението си, след като всички ботанци се криеха зад планетарния си щит?
— Охо! — подсвирна четвърти. — Вектор три, шест на четири, едно.
Антилис погледна в указаната посока. Зад планетния хоризонт се подаваше малка космическа станция.
— Нискоорбитална безгравитационна производствена фабрика — мрачно продължи четвърти. — Монкаламарски модел. Ако не се лъжа, нормалният състав е от петнайсет до двайсет и двама души.
Уедж преглътна ругатнята си и превключи на вътрешна честота.
— Курс на пресичане — нареди той. — Искам да застанем между станцията и лересианците.
Той отново превключи честотите, докато увеличаваше тягата в двигателите.
— Разбирам гнева и болката ви от действията на ботанското правителство — каза той на чуждоземния командир. — Но разберете, че не можем да ви оставим да убивате невинни хора. Генерал Гарм Бел Иблис ще пристигне тук всеки момент. Може би ще свърши работа като посредник…
— Никакви посредници! — категорично отсече лересианецът. — Законът си е закон и трябва да се спазва. Нито вие, нито някой друг ще ни спре — нещо изщрака и разговорът свърши.
— Ще видим — измърмори под нос Уедж, докато превключваше отново на вътрешната честота на Червената ескадрила. — Поне ще опитаме. Червени, време е да започваме. Заключи есобразните шлюзове в атакуваща позиция — и той се пресегна към бутона…
— Не! — рязко извика девети. — Не заключвайте шлюзовете!
Ръката на Антилис застина над копчето.
— Защо?
— Не знам — напрегнато отвърна девети. — Нещо не е наред. Не мога точно да определя… но нещо със сигурност не е наред.
— Командире? — въпросително се обади осми.
— Останете в готовност — нареди Уедж и превключи на частната честота на девети. — Коран? Какво има?
— Казах ти, не знам — повтори той. — Прониза ме чувство за опасност, когато нареди да се заключат шлюзовете. Не мога да разбера.
— Да не би да е… — Уедж се поколеба.
Нямаше желание да назовава джедайските умения на Коран, дори по сигурен канал.
— Мисля, че да — отвърна на неизречения въпрос девети.
Антилис погледна към оперативните части на лересианците. Не бяха помръднали от позициите си и търпеливо чакаха целта им да застане на позиция. Очевидно не очакваха никакви неприятности от Червената ескадрила… Генералът отново превключи на вътрешната честота.
— Промени курса на пресичане! — нареди той и завъртя изтребителя си към номер девети. — Особено ти, девети. Приближавам към теб.
Минута по-късно двата изтребителя летяха в двоен строй. Лазерните оръдия от върховете на десните крила на Уедж докосваха долната част от фюзелажа на Коран Хорн.
— Добре — каза той и се дръпна с два сантиметра. — Аз те наблюдавам откъм щирборда, ти мен откъм бакборда. Кажи ми, виждаш ли нещо, което не бива да е там. Ако не виждаш, се разменяме.
— Няма нужда — отвърна девети. — Виждам го. Малък цилиндър, който пресича вертикално есобразните шлюзове точно пред захранването на лазерното оръдие.
— И ти си го имаш — изръмжа той. Сега, след като знаеше къде да гледа, не му беше трудно да го открие. — Обзалагам се десет към едно, че цялата ескадрила е обзаведена.
— Добре, значи не заключваме есобразните шлюзове — каза втори. — Но можем да стреляме, нали?
— Май не е разумно да опитваме — отвърна Уедж и се намръщи на невинния цилиндър. — Коран, завърти щирборда си с няколко градуса.
Корпусът на девети бавно се отдалечи от него.
— Така си и мислех! — с ужас възкликна Уедж. — Горният край на цилиндъра е с две разклонения. Едното отива в сервоустройството на крилото, другото май е въвряно в захранването на лазерното оръдие. Предполагам, че ако заключим шлюза или открием огън, ще останем без оръдие. А може да стане и по-лошо.
Дванайсети номер цветисто изруга.
— Трябва да са били онези двама лересианци и дитаинецът от поддръжката, дето все се въртяха около машините — каза той. — Какво ще правим? Ще ги плашим ли?
Уедж погледна към лересианските кораби. Разгръщаха се, за да обкръжат производствената станция, която доверчиво летеше към тях.
— Няма смисъл — каза той. — Вече знаят, че сме извън играта.
Славната Червена ескадрила безпомощно гледаше как лересианците обкръжиха станцията, а после бързо, ефикасно и систематично я унищожиха. И си взеха кръвнината от двайсет невинни живота в замяна на виновните. Преди бойните части, предвождани от „Сокол скитник“да пристигнат, всичко бе свършило. А може би едва сега започваше?
— Почна се най-сетне! — унило каза Лея, заключи вратата на апартамента след себе си и се отпусна на дивана до Хан. — Стрелбата най-сетне започна.