Выбрать главу

— Не можеш да ме уволниш. Напуснах — цитира тя старата шега.

— Нещо такова — каза той. — Говорих с Чуй. Няма проблем децата да останат на Кашиуук още малко. Така ще имаме малко време само за нас.

Лея се усмихна, сгушила глава във врата му.

— Знаеш ли, почти същото си мислех, когато Гаврисом ни изпрати на Ботауи — каза тя. — Видя как се развиха нещата.

— Е, този път няма ботанци, няма да има размирици, никой няма да стреля по нас. Гарантирам.

— Ще те държа отговорен за това — предупреди го съпругата му, дръпна се от обятията му и го целуна. — Кога тръгваме?

— Щом си стегнеш багажа — отвърна той и стисна раменете й. — Моят е готов от часове.

— Слушам — каза Лея с престорена сериозност и тръгна към спалнята им.

Малко време на спокойствие и тишина, далеч от всички разправии и проблеми… И толгрейновите ферми на Малък Пакрик. Нямаше търпение да ги види.

ГЛАВА 24

През двайсет и четири часа шпионите претърсваха системата надлъж и нашир, за да донесат накрая доклада, който адмирал Пелаеон очакваше. Като се изключи самата „Химера“, системата Песитин беше безлюдна като пустиня.

— Сър, предложението ви, както разбирам, е отхвърлено — каза капитан Ардиф и се изправи до върховния командващ на командната пътека на звездния разрушител.

— Може би — отвърна Пелаеон и се взря в звездите отвън.

— Не е изключено предложената програма да е била малко оптимистична. По всяка вероятност генерал Бен Иблис е имал трудности да убеди лидерите на Новата република, че е в тяхна полза да говорят с мен.

— А може би е имал трудности да събере бойна част, способна да излезе срещу имперски звезден разрушител — предизвикателно добави Ардиф. — Струва ми се, че това може да е гигантска рачнидска паяжина, в чиято среда удобно се настаняваме.

— Успокойте се, капитане — каза Пелаеон. Ардиф бе с обещаващи военни способности, но имаше склонност да говори недомислици, когато бе нервен. — Бел Иблис е човек на честта. Не би постъпил с предложението ми по този начин.

— Спомням си, че някога бе и човек на крайната амбиция — възрази Ардиф. — А в момента, изглежда, се обезличава сред рояка генерали и адмирали, от които гъмжи армията на Новата република. На такъв човек лесно може да хрумне, че залавянето ви изключително ще увеличи значимостта му.

Пелаеон се усмихна.

— Ще ми се да вярвам, че след толкова години все още мога да мина за ценен трофей — каза той. — Но едва ли е така.

— Колкото и да скромничите, сър — продължи капитанът, обърнат към звездното небе, — вие сте единственият фактор, който не позволява на Империята да се разпадне.

— Или единственият й шанс за оцеляване — тихо добави Пелаеон.

— Както желаете, сър — каза Ардиф с рязка нотка в гласа. — Така или иначе обаче полковник Вермел тръгна да предаде съобщението ви и не се завърна. Защо?

— Не зная. Вие вероятно имате някакво предположение.

— Да, сър, предполагах го още преди да напуснем Яга Минор. Според мен Вермел е научил нещо казано или направо от Бел Иблис, или от някой друг. А това, което е чул, е принудило Бел Иблис да го затвори и той няма връзка с вас. В най-добрия случай това означава, че си губим времето. В най-лошия, че влизаме в капан.

— Все пак рискът си заслужава, капитане — тихо възрази адмиралът. — Ще дадем няколко дни отсрочка на Бел Иблис, за да се появи. След това…

— Адмирал Пелаеон? — обади се вахтеният офицер от щирборда. — Приближаващи кораби, сър. Засега са осем. Приближават по вектор едно шест, четири на петдесет и три.

— Идентификация? — попита Пелаеон, опитвайки се да овладее гласа си.

— Четири са корелиански крайцери — обади се друг глас.

— Големият е боен кръстосвач тип „Калот“. Като че е бил силно модифициран. Три са телгорински щурмови лодки, клас „Омиротворител“. Идентификации… неопределени.

— Как така неопределени? — попита Ардиф.

— Идентификациите им не отговарят на нищо в регистъра — поясни офицерът. — В момента правя пластова проверка. Може и да успея да ги засека.

— Дегизирани кораби — мрачно каза капитанът.

— И контрабандистите използват пластови идентификации — напомни му Пелаеон. — Както и пиратите и някои наемнически групировки.

— Знам това, сър — отвърна другият офицер. — Също така знам, че в тази система има съвършено малко неща, способни да предизвикат интереса на някоя от гореспоменатите категории.

— Имате право — призна адмиралът. — Свръзка, излъчете нашата идентификация и поискайте тяхната.