— Идентификацията е излъчена — отвърна офицерът. — Няма отговор.
— Приближаващите кораби промениха курса си — съобщи офицерът при сензорите. — Поеха курс към засичане на „Химера“.
Ардиф напрегнато издиша.
— Спокойно, капитане — посъветва го Пелаеон. — Лейтенант, дайте ми пълно сензорно сканиране на приближаващите кораби. Огневи възможности и преди всичко корпусни обозначения.
— Слушам, сър…
— Сър! — прекъсна го друг глас. — Приближаващите кораби се престроиха в боен строй.
— Според мен, сър… — остро започна Ардиф, — получихме отговора на Бел Иблис.
Пелаеон сви ръка в юмрук.
— Лейтенант, корпусни обозначения! — повтори той.
— Излизат, сър… да, сър, готови са. Крайцерът е с отличителните знаци на корелианските отбранителни сили. Останалите… също, сър.
— Благодаря — промърмори върховният командващ. Чувстваше погледа на Ардиф върху себе си. Чувстваше гнева му и парещото обвинение. — Капитане, подгответе „Химера“ за битка.
— Тъй вярно, сър — Ардиф се извърна към бакбордовия трап. — Всички пилоти по изтребителите! — нареди той. — Готови за излитане по моя заповед. Дефлекторните щитове в готовност. Всички турболазерни оръдия заредени и в готовност.
— И прехващащите лъчи — тихо добави Пелаеон.
Ардиф му хвърли объркан поглед.
— Сър?
— Може да поискаме да изтеглим на борда един или повече кораби — обясни адмиралът. — Или останките им.
— Тъй вярно, сър. Всички прехващащи лъчи да се активират.
Пелаеон се приближи няколко крачки към предната наблюдателница. Наистина ли онзи, който летеше срещу „Химера“ в боен строй, беше Бел Иблис?
Абсурд! Пелаеон никога не се бе срещал лично с генерала, но всичко, което бе прочел за него, издаваше силно чувство за чест и достойнство. Такъв човек нямаше да атакува като страхливец в отговор на почтена молба за преговори. Дори в битките, които беше губил от върховния адмирал Траун, Бел Иблис бе запазвал достойнството си. Битките му срещу Траун… Върховният командващ се поусмихна.
Дали наистина Бел Иблис предвождаше сбирщината, която се канеше да ги атакува?
Въздухът до него се раздвижи.
— Възможно е просто да е предпазлив — чу се гласът на Ардиф, говорещ с явна неохота. — Покриващият щит, който използва тази формация, може да бъде и отбранителен. Може да не иска да излъчи идентификацията си, докато не се приближи още.
Пелаеон изгледа младия офицер.
— Изненадвате ме, капитане — каза той. — Една от най-важните черти на добрия командир е да мисли извън рамките на собствените си очаквания.
— Искам да бъда безпристрастен, сър — сковано добави Ардиф. — Но не с цената на корабите. Да дам ли заповед изтребителите да излетят?
— Още не — отвърна адмиралът и отново погледна през илюминатора на наблюдателницата. Приближаващите кораби вече се виждаха като малки, бързо нарастващи точки. — Каквото и да се случи тук, искам да се разбере, че не сме направили нищо, с което да предизвикаме враждебни действия.
Дълго време двамата офицери стояха мълчаливо на мостика. Приближаващите кораби нарастваха на екрана…
После изведнъж рязко намалиха скоростта си и се престроиха, смитайки предния ръб на звездния разрушител с канонада от турболазарен огън. После се насочиха право към мостика. Някой от екипажа в траповете зад Пелаеон извика от изненада или от страх…
— Вече не може да има никакво съмнение за намеренията им, сър — каза Ардиф. Предишната му нервност бе изчезнала, заменена от леден професионализъм. — Искам разрешение за атака.
— Разрешавам — отвърна върховният командващ. — Но само с турболазерните оръдия.
Ардиф го изгледа остро.
— Без изтребители?
— Още не — каза Пелаеон и затърси нападателите из космоса. Сигурно още завиваха след атаката. — Имам други планове за „Хищни птици“.
— Сър, при цялото ми уважение настоявам да премислите — каза Ардиф. Гласът му беше толкова тих, че Пелаеон едва чу думите му. — Бойният кръстосвач има доста сериозно въоръжение. Този път мина твърде бързо, за да нанесе сериозни поражения, но такъв род заиграване не трае дълго. Ако не задържим противника на разстояние с изтребителите, сами ще си изпросим неприятности.
— Разбирам загрижеността ви, капитане — спокойно отвърна Пелаеон. Нападателите бяха завършили завоя си и вече се виждаха като далечни точици, които мързеливо се поклащаха, подготвяйки се за новата си атака. — Но имам нещо предвид. Наредете турболазерните батареи да са в готовност.
Адамовата ябълка на Ардиф се раздвижи, но капитанът само кимна отсечено.