— Турболазерните оръдия за бой! — извика дрезгаво той.
— Повярвайте ми, капитане — прошепна върховният командващ и положи усилия да не се усмихне, когато мислите му се върнаха десет години назад.
Тогава той беше добросъвестният капитан, застанал на същата тази палуба, и се опитваше по възможно най-дипломатичния начин да накара командира си да се вразуми по средата на напрегната бойна ситуация. Той бе с много повече опит от Ардиф сега, разбира се, но това само бе спомогнало отчаянието му да се засили повече, докато безпомощно стоеше и гледаше как „Химера“ се устремява към несъмнена катастрофа. А Траун нито веднъж не го порица за нахалството или липсата му на разбиране. Просто невъзмутимо изпълняваше намисленото и оставяше резултатите да говорят сами за себе си. Пелаеон можеше само да се надява резултатите от това, което бе намислил, да са наполовина така красноречиви.
Нападателите приключиха захождането и се обърнаха към „Химера“.
— Идват — извика офицерът при сензорите. — Изглежда, този път ще направят кръстосано преминаване.
— Страхуват се да не налетят на командната надстройка — кратко каза Пелаеон. — Това значи по всяка вероятност, че някой от корабите им не е могъл да се изтегли навреме предишния път. А може би не само един.
— Или че просто търсят разнообразие — допълни Ардиф. Отчаянието ясно звучеше в думите му.
Спомените отново оживяха и Пелаеон отново потисна усмивката си, която капитанът би сметнал за крайно неуместна в разгара на сражението.
— Турболазери за бой! — каза той. — Огън по преценка.
Нападателите се понесоха към тях. Дулата на оръдията им просветваха от изстрелите. Турболазерите на „Химера“ отвърнаха на огъня и за няколко секунди космосът от другата страна на мостика засия в ослепителната игра на зеления и червения огън.
И тогава нападателите изчезнаха отново, скривайки се на безопасно разстояние, а страховитата огнева мощ на звездния разрушител замлъкна.
— Поражения? — попита Пелаеон.
— Незначителни — доложиха от щирбордовия трап. — Три проследяващи турболазерни системи са избити в квадрант едно. Има минимални корпусни пробиви по протежение на предния ръб. Всички са запечатани.
— Опитват се да избият всички турболазери в квадрант едно — промърмори Ардиф. — Щом го направят, бойният кръстосвам може просто да се настани на носа ни и да подпали с изстрелите си целия корпус.
— Изглежда, това са намеренията им — съгласи се Пелаеон. — Противникови поражения?
— Неизвестни, но вероятно минимални — доложи офицерът при сензорите. — Конфигурацията на припокриващия щит е доста мощна. Не е лесно да се пробие.
— Но това са основно лъчеви щитове, нали? — попита Пелаеон.
— Да, сър. Поне на бойния кръстосван — потвърди офицерът. — Крайцерите също имат някакви щитове.
— Няма да имаме много възможност да ги ударим с протонни торпеда, ако това е намерението ви — предупреди капитанът. — В близост ъгловата им скорост е твърде висока, за да могат торпедата да ги проследят, а при по-голямо разстояние ще разполагат с достатъчно време, за да се прицелят и да ги унищожат.
— Разбирам тактиката — спокойно отвърна върховният командващ. — Да видим дали не можем да променим малко сценария. Полковник Бас, наредете една ескадрила „Хищни птици“ да излети по моя заповед. Векторът им на атака… — той замълча и потърси нападателите с очи. Те бяха достигнали най-далечната точка на кривата си и вече завиваха към имперския флагман. — Вектор на атака две, три, седем — реши той. — Да останат на този вектор в неразгърнат боен строй до второ нареждане.
— Неразгърнат строй, сър? — капитанът очевидно не вярваше на ушите си.
— Припокриването на щитовете ще им помогне да се предпазят от вражеския огън — обясни адмиралът.
— Но не достатъчно добре — контрира Ардиф. — Няма да ги защити от близкия огън на боен кръстосвач „Калот“.
— С малко късмет няма да имат нужда да стигат толкова близо — отвърна адмиралът. Точно както при последните им две прелитания нападателите летяха право към тях. Идеално. — Полковник, ескадрилата изтребители да излети.
— Тъй вярно — отвърна полковник Бас. — Ескадрила, излитай!
Пелаеон отново се обърна към наблюдателницата. Няколко секунди по-късно „Хищните птици“ се появиха зад ръба на корпуса. Скупчените им на грозд светлини се насочваха право срещу приближаващите нападатели.
— Протонни торпеда готови! — нареди Пелаеон. — Всичките петнайсет торпеда да бъдат изстреляни в залпове по три по вектор две, три, седем.
Фоновият шум на мостика като че изведнъж утихна.