— Сър? — попита колебливо офицерът по контрол на стрелбата. — Това е векторът…
— Като на „Хищните птици“ — довърши върховният командващ. — Зная, лейтенант. Чухте заповедта!
— Тъй вярно, сър.
— Изстрелване на торпедата само по моя заповед — продължи адмиралът, докато наблюдаваше как изтребителите се носеха към противника. Почти бяха стигнали… — Полковник Бас, наредете на „Хищните птици“ да изпълнят при пълна скорост маневра „цвете на ковчеже“ по моя заповед. Лейтенант, изстреляйте торпедата.
— Торпедата изстреляни — потвърди лейтенантът.
Под корпуса на „Химера“ се появи стегната колона от торпедни опашки. Пет групи от по три торпеда се насочиха към вече далечните следи на „Хищните птици“. Изведнъж Ардиф изсумтя одобрително.
— А! Разбира се!
— Нима! — Пелаеон не обърна глава, вторачен в екраните. Съвсем наближаваха… — Полковник Бас… сега!
За миг не се случи нищо. След това изведнъж, изпълнявайки съвършено маневрата, „Хищните птици“ се пръснаха на всички страни. Завивайки рязко, те се събраха в цвят и полетяха обратно към „Химера“. Вражеският турболазерен огън, който отскачаше от припокритите им щитове, се разедини в отговор на маневрата и се насочи навън, за да проследи отделните изтребители…
С взрив ярка светлина първите три протонни торпеда се врязаха в незащитената централна част на противниковото формирование, прелетяха между двата предни крайцера и се забиха точно в носа на бойния кръстосвач.
Дори от разстоянието, на което се намираше „Химеpa“, парализата, която обзе нападащите я кораби, веднага пролича. Още докато скупчените неприятелски кораби отчаяно се опитваха да се раздалечат, за да остане повече празно пространство помежду им, втората група торпеда достигна целта, пръсвайки във всички посоки парчета от корпусите им. Третата група сигурно налетя на отломките от втората. И трите торпеда се взривиха преждевременно и един от бягащите крайцери се завъртя в бясна спирала и се изгуби в тъмнината с разкъсан корпус.
Когато последните три торпеда стовариха смъртоносния си товар, битката приключи. Бойният кръстосвач бе превърнат в отломки, а другите кораби се спасяваха с паническо бягство.
— Блестящо изпълнение, сър! — каза Ардиф. В гласа му се смесваха възхищение и смущение. — Аз съм… извинете, ако съм прозвучал…
— Спокойно, капитане — увери го Пелаеон. — Може и да не вярвате, но аз самият съм бил на вашето място.
— Благодаря ви, сър — Ардиф махна към блестящия облак горящи отломки. — Да изпратя ли отряд да прибере част от останките? Може да разберем кой е бил.
— Изпратете отряд — отвърна върховният командващ. — Но отсега мога да ви кажа, че не беше генерал Бел Иблис.
— Наистина ли? — възкликна младият офицер, без да откъсва очи от Пелаеон, докато предаваше заповедите към трапа. Този път в гласа му нямаше никакво недоверие. — Откъде знаете?
— Едно по едно — каза адмиралът. — Докато отрядът прибира отломките, искам да пуснете запис на битката, направен от „Пророк“. Още е включен, нали?
— Да, сър — отговори капитанът и леко се усмихна с разбиране. — Затова ги оставихте да минат втори път над нас, нали? За да може да има достатъчно данни за анализ от „Пророк“…
— Точно така — отвърна Пелаеон. — Не се оказа майстор в разгадаването на тактиката на известен противник. Да видим дали ще успее по обратния път да отгатне противника по тактиката му. Ако имаме късмет, може да ни насочи поне приблизително към онзи, който е избрал този боен стил.
— И сте сигурен, че не беше Бел Иблис?
Върховният командващ погледна към горящия облак.
— Чували ли сте за разсек, капитане?
— Не мисля, сър.
— Това е бойна техника на Новата република — каза адмиралът и се обърна с лице към Ардиф. — Тя изисква изключително точен синхрон, поради което се използва рядко. Група изтребители се насочват право към отбранителната линия, охранявайки кръстосвача. В последната секунда изтребителите излизат от боя със завой навън.
— Доста напомня това, което направиха нашите „Хищни птици“.
— Точно това направиха — кимна Пелаеон. — Естествената реакция на защитниците е да предположат, че нападателите се опитват да минат по фланга и да се обърнат, за да ги задържат на мушка и да открият огън. Но онова, което разбират едва когато вече е твърде късно, е, че друга група изтребители е летяла точно зад първата, скрита от предните машини. Докато я забележат, вече нямат възможност да реагират и втората група изтребители стига безпрепятствено до незащитения кораб.
— Хитро — каза Ардиф. — Разбирам защо не искате да я използвате много често, но все пак замяната на втората група изтребители с протонни торпеда беше доста сполучлива. Какво общо има с това Бел Иблис?