— Виж ти! — възкликна Лея и изгледа деваронианеца с интерес. Споразумението Дебъл бе компромисна спогодба, изработена от съветник Органа Соло между разчистващите отреди на ногрите, които се заклеха да унищожат всички следи от императора на Уейланд, и Грав Дебъл, археолог на Новата република, който настояваше предмети, заграбени от други светове, да се връщат на предишните им собственици. Споразумението бе неофициално и доста поверително и бе неизвестно на обикновените иманяри. — Кажи ми, Лак Джит, откъде знаеш за споразумението Дебъл?
— По съвсем почтен начин, съветник — отвърна деваронианецът. — Работя за един човек, който според мен е имал работа с Новата република. Казва се Талон Карде.
— Ясно — отвърна Лея.
Лицето и гласът й останаха безизразни. Да се каже, че Талон Карде е „имал работа“ с Новата република, бе силно подценяване на истината. Търговец на информация и водач на контрабандистка банда, разпростряла се из цялата галактика, Карде с нежелание се бе съюзил с Новата република при масираната контраатака, водена от върховния адмирал Траун. Изградил бе невероятна мрежа с колегите си контрабандисти и бе изиграл съществена роля в спирането на Траун и в победата над върховния адмирал. С течение на годините коалицията се бе разпаднала, но Лея се опитваше да поддържа връзка с Карде.
В ъгълчето на съзнанието й се мярна нещо и тя се извърна рязко. В същия миг вратата на дукхата се отвори и влезе Джейсън.
— Мамо, кога отиваме в планината? — попита момчето и погледна към деваронианеца с безразличие. — Нали обеща.
— След малко тръгваме, миличък — отвърна Лея. — Имам да свърша нещо дребно.
Джейсън се намръщи:
— Нали тук нямаше да вършиш никаква работа?
— За една минута само — увери го майка му.
— Няма какво да правя — продължи да настоява детето и погледна Лак Джит. Лея долови усилието му, когато момчето напрегна ограничените си възможности в Силата. — Ти ли си работата на мама? — попита то.
— Да — отвърна Лак Джит и отново се позасмя. — Тя е права. Ще отнеме само една минута. Съветник Органа Соло, наясно сме, че споразумението Дебъл е сключено специално за опазването на историческите информационни чипове. Следователно…
— Това, че чиповете са исторически, го твърдиш само ти — прекъсна го Какмейм. — Трябва да ги прегледаме.
— И аз така мисля — каза съветникът, преди деваронианецът да успее да възрази. За жалост прегледът можеше да отнеме часове, а децата губеха търпение. — Лак Джит, предлагам ти да взема информационните чипове и авансово да ти платя петстотин. След като ги прегледам, Новата република ще ти плати според стойността им.
— И кой ще определи тази стойност?
— Аз — отвърна Лея. — Ако предпочиташ, мога да ги занеса на Корускант и да помоля съветник Сеян Сев или някой друг експерт по история да ги оцени.
— А ако откажа?
Органа Соло кимна към Какмейм:
— Може би предпочиташ ногрите да определят цената?
Гримасата, която Лак Джит направи, бе като поредната деваронианска усмивка, но по-лека.
— Май нямам избор — той пристъпи напред и й подаде няколко чипа. — Ето, оценявайте. Понеже любезните ми домакини не ми донесоха нищо за ядене, а и вие не ми предлагате, имате ли нещо против да отида да попаса, докато работите?
— Мамо, нали каза една минутка!
— Тихо, Джейсън — усмири детето Лея, внимателно пое чиповете от ръката на деваронианеца и бързо преброи ръбовете по краищата им. Шест мръсни и кални като дрехите на Лак Джит информационни чипа. Сигурно са изхвръкнали от скривалището в планината, когато Ландо Калризиан и Чубака взривиха реактора на базата, и оттогава са лежали заровени в земята на Уейланд.
Деваронианецът се прокашля.
— Може ли…
— Върви! — нареди му кратко Лея. Досега не знаеше, че деваронианците пасат. — Джейсън, стой мирен. Още една минутка и свършвам. След това тръгваме. Обещавам.
— Моля, побързайте — каза Лак Джит и излезе.
— Мамо…
— Защо не помолиш Какмейн да ти разкаже историята на племето му, изваяна тук по стените? — предложи Лея, докато внимателно отстраняваше мръсотията от чиповете. — Или иди при децата ногри. Сега имат час по бойни умения. Мисля, че днес Мобвекар ще им преподава захвати.
Джейсън подсмъркна.
— На джедаите не са им нужни такива неща. Ние владеем Силата.
— Ти още не си джедай — напомни му Лея и го изгледа строго. Тя също не бе особено доволна от тази намеса във ваканцията им, но хленченето му само усложняваше нещата. — В противен случай щеше да знаеш, че владеенето на Силата не означава, че можеш да пренебрегваш физическото състояние на тялото си. Бойните часове на ногрите са добро упражнение.