— Да, добро упражнение е и катеренето в планината — възрази момчето. — Кога ще тръгнем?
— Когато свърша — твърдо отговори майка му.
Тя се взираше в надписа, който се бе появил след почистването на чипа: Четвърта конференция на Песторив. Нищо важно. Конференциите на Песторив бяха напълно открити и старателно документирани.
Освен ако специално за императора не са правили неофициален протокол. Щеше да провери това по-късно. Чипът трябваше да бъде абсолютно чист, преди да го вкараше в електронния си бележник. Лея премести първия чип най-отзад и се взря във втория. Отново нищо особено — записани сватбени танци от Ридар. Третият…
Изведнъж през тялото й премина студена вълна. Надписът на почистения трети чип се състоеше от три думи:
Ръката на Траун.
— Мамо? — повика я Джейсън. Гласът му бе малко по-силен от шепот. Млад и неопитен в Силата, той бе необикновено чувствителен към майка си, както и към сестра си Джейна. — Какво има?
Лея се присегна със Силата, за да успокои сина си.
— Добре съм — каза тя на детето. — Този чип ме стресна.
Джейсън се надигна, за да види надписа.
— Ръката на Траун. Какво значи?
Майка му поклати глава.
— Не знам.
— О! — възкликна смръщен Джейсън. — Защо тогава се стресна така?
Лея трябваше да признае, че въпросът не бе лишен от основание. Защо я сепна толкова името на Траун, макар и появило се неочаквано?
— И аз не знам, Джейсън — отвърна тя. — Може би си спомних нещо…
— Или надникнахте в бъдещето — тихо се обади Какмейм. — Малараши има голяма мощ, втори сине на Вейдър.
— Знам — пресипнало отвърна Джейсън. — Нали ми е майка.
— Не го забравяй — с насмешлива сериозност каза Лея и разроши косата му. — Кротувай сега малко, да видим за какво става дума — тя извади електронния си бележник от торбичката, която висеше на хълбока й, и внезапно пренебрегвайки евентуалното замърсяване, пъхна чипа в отвора.
— Какво казва? — тихо попита Какмейм.
— Нищо — поклати глава Лея. — Просто засега не се чете — тя опита с друга част от записа, после с трета. — Изглежда, целият чип е повреден. Десетте години престой са си казали думата. Може би специалистите на Корускант ще могат…
Тя изведнъж млъкна. Лицето и мислите на Джейсън!…
— Мамо! — прошепна момчето. — Джейна и Анакин.
— Лак Джит! — промълви Лея, присегна се със Силата и прочете внезапната уплаха в децата си. Тя улови вторичен образ на деваронианеца, връхлитащ през поляната, както и внезапен огромен облак бял дим… — Какмейм!
Но Какмейм вече бе излетял от дукхата и обявяваше тревога с пискливия боен код на ногрите. Лея бързо прибра електронния бележник и чиповете в торбичката си, грабна Джейсън за ръката и последва Какмейм. Докато излизаше през вратата, от дърветата дойде отговорът на неизречения й въпрос.
— Нищо им няма — хладно каза Какмейм. В гласа му звучеше невесело облекчение. — Деваронианецът е откраднал един скутер.
Отвред наизскачаха въоръжени ногри, отзоваващи се на вдигнатата от Какмейм тревога.
— В каква посока е потеглил? — попита Лея, прекосявайки селището.
От двете им страни ногрите се подреждаха в охранителен строй. През дърветата напред Лея виждаше дима, който се разнасяше във въздуха. Тя се присегна със Силата и успокои децата си. Какмейм отговори на въпроса й, когато стигнаха края на селището.
— Не се знае. Никой не е видял.
Димът почти се бе разсеял, когато след минута излязоха на поляната. Шестима от деветимата ногри бяха оградили в плътен кръг двете деца.
— Джейна, Анакин! — коленичи до тях Лея и ги притисна в прегръдката си. Нямаше нужда да пита невредими ли са. Джедайските й усещания вече й го бяха казали. — Кабарак, какво стана?
— Изненада ни, лейди Вейдър — отвърна ногрито. На лицето му бе изписано нямото отчаяние на воин, неизпълнил дълга си. — Появи се спокойно на поляната и пусна инструментите си на земята между себе си и нас. Част от дръжката на някой от тях е представлявала маскирана димна граната, която избухна при удара. Чухме го, когато запали един от скутерите, но аз не разреших на никого да го търси в дима. Иначе ли трябваше да постъпя?
— Не — твърдо отговори Какмейм. — Машината не е от значение. Важна е преди всичко безопасността на първородните деца на лейди Вейдър. Честта ти не е компрометирана, Кабарак от племето кимбар.
Джейна дръпна Лея за ръкава.
— Той защо избяга, мамо? От ногрите ли се страхуваше?
— Май че да, миличка — сериозно каза майка й.