Изведнъж всичко й се изясни. Тя побърза да извади чиповете от торбичката на хълбока си и ги разтвори като ветрило в ръката си. Всички, както бе забелязала, бяха със замърсени ръбове. Всички, с изключение на един.
— Лейди Вейдър?
Лея се обърна. Двама ногри помагаха на зашеметения Трипио да се измъкне от храсталака в края на поляната.
— О, Боже! — задъхано каза дроидът. — Май съм тръгнал в грешна посока.
— Трипио! — извика Анакин и се втурна към него, за да му помогне. — Какво ти е?
Трипио набързо огледа ръцете си.
— Май нищо ми няма, господарю Анакин, благодаря — учтиво отвърна той.
— Трябва да го заловим — каза Лея. Тя се обърна към Какмейм и Кабарак и им подаде чистия информационен чип. — В него е останал чип, който е намерил в планината.
— Ще изпратя още преследвачи — отвърна Какмейм и извади предавател. — Може би и аз на свой ред ще успея да изненадам нашия крадец.
— Ваше височество… — колебливо се обади Трипио. — Не зная дали вече не сте научили, но преди да се спъна и да падна…
— Давай по-бързо — остро го прекъсна Какмейм.
Трипио се дръпна леко назад.
— Видях откраднатият скутер да се отправя натам — посочи той на север.
— Ами да! — възкликна малкият Анакин. — Трипио е останал извън дима.
— Отправил се е към северния склон на планината — каза Какмейм. — Явно там е корабът му. Кабарак, твоята група да го последва с плъзгачите и скутерите! Аз ще отведа лейди Вейдър и първородните й деца в селището.
— Само децата, Какмейм — уточни Лея и тръгна към един от плъзгачите. — Аз отивам с Кабарак.
Половин минута след това групата бе излетяла.
— Имаме ли някаква представа, къде може да е корабът му? — попита Лея, когато машините поеха на север, следвайки релефа.
— Минершите ще знаят — отговори Кабарак. — Те следят всяко движение в близост до забранения участък на Тантис. Сигурно това е изненадата, за която спомена Какмейм.
Лея извади макробинокъл от багажника на въздушния плъзгач и няколко минути оглежда гората отпред, без да открие нищо.
— Вероятно лети съвсем ниско до земята — каза тя.
— Това ще го забави — отвърна Кабарак. — Но ако не установим местонахождението на кораба му, има вероятност да успее да излети.
Освен това, ако плъзгачите на ногрите не се намираха случайно точно над него, деваронианецът щеше да излезе от огневия им обхват след броени секунди. Лея притисна по-плътно макробинокъла към очите си и се присегна колкото можеше по-далеч със Силата. В гората напред не засече нищо. Докато се опитваше да се съсредоточи още повече, долови присъствие съвсем наблизо — нещо изненадващо познато, което приближаваше. Тя свали макробинокъла, притвори очи и се опита да разтълкува усещането си…
— Дръж се! — извика Кабарак.
В следващия миг въздушният плъзгач направи рязък завой наляво. Лея стисна здраво дръжката и едва не изпусна макробинокъла. Сред дърветата пред тях се появи стар товарен „Джимснор-2“. Притворила очи, Лея отново се присегна със Силата и долови присъствието на деваронианеца в него.
— Той е — съобщи тя. — Можем ли да го спрем?
— Ще опитаме — отвърна Кабарак.
Лея се намръщи.
Или правиш, или не правиш. Няма опитване. Люк непрестанно цитираше тази джедайска мисъл по време на обучението й.
След малко стана ясно, че и тук няма да има опит. Въпреки че въздушните плъзгачи се носеха с максимална скорост, джимснорът бързо увеличаваше разстоянието между себе си и преследвачите. Пред него нямаше нищо. Нямаше кораби, хълмове, никакви препятствия, нищо, което да го забави. Той вече се издигаше над пределната височина, до която летяха скутерите. След още няколко минути щеше да премине и тавана на въздушните плъзгачи.
От интеркома внезапно се разнесоха дрезгави мяукащи думи на езика на ногрите. Кабарак отговори и въздушният плъзгач рязко забави скоростта си. Лея се обърна към него, за да попита какво има, когато с ужасен рев от дясната им страна профуча космически кораб, устремен право към джимснора.
— Кабарак! — извика тя и трепна, когато въздушният плъзгач подскочи, попаднал във въздушната струя на кораба.
— Всичко е наред, лейди Вейдър — увери я ногрито. — Това е съюзник.
— Съюзник ли? — попита тя и се взря.
Корпусът приличаше на корелиански тежковоз шесто поколение. От пръв поглед изглеждаше четири пъти по-голям от джимснора на Лак Джит и ако се съдеше по скоростта, с която настигаше деваронианеца, явно бе претърпял сериозни подобрения на двигателите.
Очевидно и Лак Джит стигна до същото заключение. С остър десен завой той се гмурна към дърветата и веднага след това рязко се вдигна, поемайки нов курс към космоса.