Лея бе наблюдавала тази маневра неведнъж във войната срещу Империята, и то почти винаги успешно срещу по-големи и тромави кораби. Но този път не стана така. Миг преди деваронианецът да завие, преследвачът промени курса си, за да го засече, и когато джимснорът вирна нос, големият кораб го очакваше отгоре, принуждавайки го да се откаже от вдигането или да рискува сблъсък. Бавно, но непреклонно „Джимснор-2“ бе принуден да се снижи.
— Браво! — каза Кабарак.
— Чудесно! — съгласи се Лея, най-сетне проумяла странното усещане отпреди малко. — Значи това е изненадата, която Какмейм обеща.
— Да — потвърди Кабарак. — „Волният Карде“ с вашите съюзници Талон Карде и Мара Джейд на борда — той я стрелна крадешком с очи. — Надявам се, не сте разочарована, лейди Вейдър?
Лея се поусмихна. Талон Карде — изисканият шеф на контрабандистка мрежа и някогашен съюзник на Новата република, обявен за ненадежден от мнозинството във Висшия съвет. Мара Джейд — бивш агент на императора, пръв помощник на Карде и като се изключи Лея, първата ученичка на Люк в Силата. Също обявена за ненадеждна.
— Не, Кабарак. Ни най-малко не съм разочарована — увери го тя. — И аз като ногрите помня миналото.
Джимснорът кацна на поляната и се килна леко на една страна заради счупена ска. Отряд ногри незабавно го обкръжи и отвори люка.
— Ако ми бяха разказали, нямаше да повярвам, че сте в състояние по този начин да принудите кораб да кацне — каза Лея, оглеждайки критично товарното корито. — И то без да го повредите.
Талон Карде скромно сви рамене:
— Какмейм обяви, че го иска „относително неповреден“. Опитваме се да удовлетворяваме изискванията на клиентите си.
— Обикновено успявате — похвали го Лея.
Показаха се двама ногри, размениха няколко думи със събратята си отвън и отново се изгубиха във вътрешността на кораба.
— Радвам се, че се оказахте на Уейланд. Всъщност какво правиш тук?
— Работя — отговори Карде. — Опитвах се да наема ногри за охрана на свръзките ми в някои от по-опасните и по-мръсни части на галактиката.
Лея се намръщи.
— Не съм чувала за това.
— Не го разгласяваме особено — каза контрабандистът. — Вече не съм от най-чаканите гости в Корускант. А заради близките ти връзки с ногрите не исках да опетнявам името ти, давайки повод да те свържат с нас.
— Благодаря ти за дискретността — каза Лея, — но мога и сама да се грижа за репутацията си. А в Новата република не сме малко, които помним приноса ти за възпирането на върховния адмирал Траун.
— Едва ли изобщо някой от съветниците или сенаторите е забравил — отвърна Карде. В гласа му прозвучаха нетипични нотки на горчивина. — Въпросът е, че мнозина от тях негодуваха срещу участието на организацията ми още в момента.
Лея вдигна очи и ясно долови ожесточението в изражението и усещанията му. Тя знаеше, че официалните връзки между кръга контрабандисти на Карде и Новата република охладняваха все повече през последните няколко години, но не бе осъзнала, че той го е приел толкова навътре.
— Съжалявам — каза тя. Това бе единственото, което можа да измисли като отговор. — Мога ли да направя нещо, за да помогна?
Той отклони предложението, а горчивината му се превърна в тъжно примирение.
— Изобщо не се опитвай — каза Карде. — Контрабандистите принадлежат към утайката, също като наемниците, престъпниците и пиратите. Речеш ли да кажеш добра дума за нас, начаса ще те окалят.
— Както ти казах вече, опазването на името ми е моя грижа.
— Освен това — продължи полугласно той — привличането на вниманието към мен в този момент ще изложи ногрите на опасност. Нима според теб няма да се намерят членове на Висшия съвет, които да обявят наемането им от контрабандист за неприемливо?
Лея се намръщи, но трябваше да признае, че е прав. Ногрите, които все още изтърпяваха самоналоженото покаяние заради службата си на Империята, щяха да реагират извънредно остро на всяко подобно обвинение.
— Съжалявам — отново каза тя.
— Не съжалявай — посъветва я Карде. — Новата република не се нуждае от мен, но съвсем същото важи и за мен. А! Ето!
Лея обърна очи към товарния кораб. На входа й стояха няколко души. Този път групата се състоеше от трима ногри, Лак Джит с мрачно лице и Мара Джейд, чиято златисточервена коса проблясваше на слънцето. Тя държеше в ръка изцапан информационен чип.
— Между другото какво стана с независимата търговска компания на Мара? — попита Лея. — Разбрах, че се е провалила, но не разбрах защо.
— Не се е провалила, просто беше закрита — обясни Карде. — Всъщност никой и не е мислил да съществува постоянно. Исках Мара да добие опит в управлението на малка компания. Беше част от подготовката й един ден да поеме моята организация.