Групичката около джимснора се запъти през поляната към Лея и Карде. Лея не се изненада, че Лак Джит заговори пръв:
— Остро протестирам срещу това отношение — настървено започна той. Очите и рогата му блестяха от гняв. — Съветник Органа Соло, не съм извършил никакво престъпление, което да ви позволява да откривате огън срещу мен и да повреждате кораба ми. Предупреждавам ви, че ще повдигна официално оплакване пред Висшия съвет и Сената на Новата република, събранието на сектор Оджостер, Корелианската търговска гилдия…
— И пред работодателя ти Талон Карде ли? — кротко попита самият Карде.
— Разбира се, и пред Талон Карде — потвърди деваронианецът. — Настоявам незабавно да ми бъде върната…
Той спря по средата. Очите му се фокусираха върху Карде. Лея се присегна със Силата и улови внезапното трепване от изненада.
— Вие сте…?
— Да — потвърди Карде с леден глас. Той протегна ръка и Мара му подаде чипа. — Кажи ми, къде беше понесъл това?
— Към вас, разбира се — отговори Лак Джит.
Лея погледна към Мара, която бе застанала малко зад деваронианеца. Ръката й бе отпусната върху дръжката на лазерния меч, закачен на колана й. Джейд отвърна на погледа на Лея с многозначителна и леко цинична полуусмивка. Очевидно и двете бяха доловили изненадата в съзнанието на Лак Джит. Мара обърна поглед към Карде, леко накланяйки глава наляво.
— Лъжа номер едно, Лак Джит — вдигна показалец Карде. — При следващата ще уведомя Корелианската търговска гилдия, че използваш незаконно името им? — в гласа му зазвучаха още по-безпощадни нотки. — Ако последва трета, ще се разправяш с мен. И така, закъде бе тръгнал?
Деваронианецът сякаш се сви.
— Да продам този информационен чип на онзи, който плати най-много — Лак Джит погледна крадешком към Лея. — Повече от нея.
— И кой е този щедър купувач? — попита Карде.
Лак Джит завъртя рога наляво, сетне надясно. У деваронианците това съответстваше на свиване на раменете.
— Ще разберете, щом прочетете чипа. Внимавайте, аз едва не повредих електронния си бележник, толкова е замърсен.
— Забелязах — Карде погледна към Мара. — Целия му кораб ли провери?
— Ногрите още го претърсват, но явно това е чипът, който търсим — отвърна Джейд.
— Добре — Карде отново погледна към деваронианеца.
— Можеш да потеглиш веднага щом свършат. В зависимост от съдържанието на чипа ще реша дали ще продължиш, или няма да продължиш да сътрудничиш на организацията ми. Обичайната ти свръзка ще те уведоми.
Лак Джит се поклони изискано.
— Както винаги най-великодушният предводител — каза той. В гласа му нямаше сарказъм. Той погледна към Лея.
— Май се бяхме разбрали за петстотин?
Лея и Карде се спогледаха скептично.
— Според мен загуби правото си върху тези пари, когато хвърли димната граната по децата ми — каза тя на деваронианеца. — Ще ти платим, колкото струват чиповете, но трябва да почакаш.
— Възможно е да ти платят — поправи Карде Лея. — Бих приел такова плащане като компенсация за задържането ти тук.
Лак Джит се усмихна леко.
— Както казах, най-великодушният предводител.
— Бъди доволен, че не ти се случи насреща хътянин — отсече контрабандисткият шеф. — Тръгвай!
Деваронианецът се поклони отново и тръгна обратно към кораба си. Тримата ногри го последваха.
— На борда на „Волният Карде“ разполагаме с техническа възможност да почистим чипа. Заповядай, ако желаеш да се възползваш.
— За да можеш и ти да прочетеш файловете! — сухо отбеляза Лея.
— Да приемем, че това е част от хонорара ми — засмя се търговецът на информация. — Освен ако не решиш, че изобщо не заслужавам хонорар.
Лея поклати глава в престорено примирение.
— Понякога забравям колко забавно е да се работи с теб, Карде. Да вървим.
Последната четлива страница на екрана отстъпи място на парчета информация от повредената част на чипа. Лея внимателно постави чипа в единия ъгъл на бюрото на Карде. Сърцето й се бе качило в гърлото. Изведнъж кабинетът, така топъл и уютен допреди малко, й се стори хладен и неприветлив.
Някакво движение привлече вниманието й. Седналият в директорския стол зад бюрото си Карде се присегна към електронния бележник.
— Е — започна той сериозно и завъртя устройството към себе си. — Сега поне знаем защо ботанският ни приятел Фейлия бе толкова заинтересуван планината Тантис да бъде напълно разрушена.
Лея кимна. Събитията от преди десет години оживяха пред очите й. Съветник Борск Фейлия, застанал до „Волният Карде“ в имперската столица Корускант и едва ли не на колене умоляващ Карде да откара Лея до Уейланд, за да помогне на Хан и на хората с него да унищожат императорския трофеен склад в планината Тантис. Тогава Фейлия загадъчно ги бе предупредил, че в склада има неща, които могат да донесат бедствие на ботанския народ и на цялата галактика, ако бъдат намерени. Ето че Лак Джит ги бе намерил. А Фейлия се оказваше прав.