— Предполагам, че не е фалшификат — каза Карде, замислено загледан в екрана на електронния си бележник. — Императорът го е създал с мисълта един ден да изнудва ботанците.
— Едва ли — отвърна Лея. — В кралската библиотека на Алдеран намерихме доста информация за атаката, унищожила Каамас. Там имаше подробности, които така и не станаха обществено достояние.
— Не е за вярване, че каквото и да е около Каамас е останало в тайна — каза Карде. — Тогава негодуванието беше масово, по-силно, отколкото при унищожаването на Алдеран.
Лея кимна механично. Пред очите й минаха ужасяващите холограми, които бе виждала като дете. Унищожението на Каамас бе станало преди раждането й, но образите бяха така живи, сякаш сама бе преживяла събитията.
Атаката била внезапна и повсеместна, подготвена със злост, която я отличавала дори от опустошението на предшествалите я Войни на клонингите. Може би нападателите са залагали точно на това, че в изтощението си от войните народите няма да се загрижат за съдбата на един-единствен свят.
Но ако това е била стратегията им, тя се бе оказала сериозна грешка. Каамасците бяха добър и благороден народ, с артистични наклонности и дълбока мъдрост, които им бяха спечелили уважението дори на неприятелите. Непоклатимата им вяра в мира и нравствената им сила бяха повлияли върху политическата философия на много светове, включително на Алдеран. Подкрепата им за принципите на Старата република ги бе превърнала в обединители във времето на политическия хаос.
Още оставаха неизвестни нападателите, които се бяха явили отнякъде, за да изпепелят систематично и безпощадно цялата планета. Нито един от политическите опоненти на Каамас не си бе приписал авторството. Всички, поне на думи, се бяха присъединили към всемирното заклеймяване на извършителите. Намерените от каамасците документи бяха твърде повредени, за да послужат при разследването. Но с информационния чип на Лак Джит поне част от загадката излизаше наяве.
— Беше обичан в цялата галактика народ — въздъхна Лея и се върна към настоящето. — Малцината оживели и до днес ги обичат — тя преглътна сълзите си. — Ти няма откъде да знаеш, но когато бях малка, на Алдеран имаше голяма общност каамасци бежанци. Живееха на Южните острови под протекцията на баща ми. Надяваха се един ден да се върнат на Каамас.
— Интересно — каза Карде, докато галеше разсеяно брадата си. — Всъщност знаех за тази група. Снабдявах ги контрабандно с храна и медикаменти, попаднали в забранителната вносна листа на Алдеран. Все се чудех защо не ме забелязваха митническите ви власти.
— Баща ми не искаше нищо да се появи в официалните отчети по вноса — отвърна Лея. — Подозираше, че пряко или опосредствано Палпатин има пръст в унищожението на Каамас, особено след като стана ясно в каква посока се опитва да насочи републиката. Каамасците за нищо на света не биха го подкрепили. Те щяха да прозрат заплахата и да реагират много по-бързо от Алдеран…
— Следователно е трябвало да бъдат премахнати — мрачно довърши Карде думите й. — Както отбеляза, при поглед назад всичко излиза наяве — той махна към електронния бележник. — Но никога нямаше да се сетя, че са били замесени и ботанци.
— Изненадата би била всеобща — каза Лея и потрепери. — Едва ли има по-неподходящ момент за подобно разкритие. При толкова напрежение и местни партизански войни из цялата Нова република изобщо не съм сигурна, че сме в състояние рационално да разрешим подобен проблем.
От външната страна на вратата на кабинета стана доловимо нечие присъствие и тя се обърна в момента, когато вратата се отвори.
— Тревогата е обявена — каза Мара, влизайки вътре. Тя седна до Лея. — До всичките ни кораби и наземни станции. Изпратих съобщение и до хората на Мазик и Клингън. Ако Лак Джит се доближи до някой от тях, ще го пипнем — тя кимна към електронния бележник. — На чипа има ли нещо?
— Не се чете — отвърна й Лея. — Може би специалистите на Корускант ще успеят да измъкнат още нещо, макар че се съмнявам.
— Говорехме си за Каамас и за последствията от унищожението му — каза Карде. — Ти какво би казала?